Малко преди корона пандемията в България да "навърши" 3 месеца за нейното отражение върху финансовия сектор няма никаква статистика (или поне не е съобщено да има такава). Последните данни на Комисията за финансов надзор за състоянието на застрахователния бранш например са за януари т.г.
В Асоциацията на българските застрахователи също нямат обща картина на случващото се. Изпълнителният директор на ЗАД „Армеец“ Константин Велев, който е и председател на управителния съвет на Acoциaциятa нa бългapcĸитe зacтpaxoвaтeли (АБЗ) заяви, че те много бързо са се реорганизирали и
продължават да обслужват в пълна степен клиентите си.
Застрахователите се отнасят с разбиране и към бавенето на вноските от някои от тях, защото вярват в коректността им.
При застрахователните брокери, които имаха право да работят дори и в моловете, спадът на оборотите при предлагането на полицата „Гражданска отговорност” е до 30%. Това поясни Ивета Кунова, заместник-председател на Българската асоциация на застрахователните брокери и шеф на Instrade. Става дума както за спад по отношение на редовното плащане на вноските по премийния приход и удължаване на срока на полиците, така и за новите застраховки.
"Коронахаосът доказа едно – законовата уредба на застраховането ни има нужда от актуализиране и осъвременяване. Например – в Застрахователния кодекс все още съществува изискването застраховката да се сключва на хартия". Това пък коментира Кирил Бошов, главен изпълнителен директор на "Евроинс иншурънс груп".
Най-лесно се дигитализират продуктите, насочени към ритейла –
имуществените полици и автомобилните "Гражданска отговорност" и "Каско".
По-трудно се дигитализират продуктите, насочени към бизнес клиентите, където е необходимо провеждането на поредица от разговори преди сключването на полиците.
Едни от най-напредничавите по отношение на високите технологии са туристическите застраховки при пътуване, които отдавна не се сключват само на хартия. Бошов прогнозира развитие на иновативните канали за продажба – директните продажби и продажбите по линия на дигиталната свързаност. В момента в световен мащаб над 40% от застрахователните продукти се сключват дигитално, така че трябва да говорим не за кардинална промяна, а за надграждане, заключи той.
Според проф. Георги Димитров, управляващ съдружник в адвокатско дружество "Димитров, Петров и ко", светът на застраховането след 5 години ще изглежда
напълно трансформиран дигитално.
COVID-19 убеди недвусмислено мениджърите и експертите, че за да оцелеят, бизнесите трябва да ускорят процесите по дигиталната си трансформация. Потребителите усетиха привлекателното удобство от къщи, по пантофи да ползват електронно някаква услуга. Това удобство повече не може да бъде заобиколено и нещата да се върнат назад. То означава обаче, че застрахователите трябва да трансформират своя бизнес така, че след пет години застрахователят да не вижда застрахования обект, а процесите да се извършват онлайн, което ще намали себестойността на застрахователните продукти.
„ДА КАЖЕМ НЕ НА ХАРТИЕНИЯ СТИКЕР, издаван от Гаранционния фонд (ГФ) по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите”.
Под този лозунг Христо Христов, първият директор на “Дирекция за застрахователен надзор, организира преди дни Фейсбук допитване.
Стикерът, според него, „държи
българското застраховане в СРЕДНОВЕКОВИЕТО
и е пречка за премахване на прекия контакт с потребителите. Христов непрекъснато напомня, че лепенката не е доказателствен документ, защото в момента на издаване на задължителната застраховка „ГО”, ЕДИННАТА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ЗА ОЦЕНКА, УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА РИСКА НА ГФ (ЕИСОУКР) дава уникален номер на полицата, а информацията за наличието й, както и за нейната валидност, е публична.
Ползването на отживелицата "Лепенката" не позволява да се сложи край на географската дискриминация при онлайн пазаруването, въпреки обявената от еврокомисар Мария Габриел крайна дата – 3 декември 2018 година. Стикерът възпрепятства и отпадането на порочните практики на пазара от рода на високите комисиони, системата за продажби – мултилевъл (съвременната трансформация на финансовите пирамиди от началото на 90-те години на миналия век), допълнителните договори на застрахователните посредници със застрахователите и др. Все "неща", които товарят с допълнителни
финансови и административни тежести
всички участници на застрахователния пазар и които са пречка за намаляване на разходите.
Порочната практика обезсмисля безналичните плащания и прави плащанията в брой единствения приемлив начин за разплащане. Премахването на стикера ще наложи плащането по банков път като основен начин на разплащане. Само директните продажби на застрахователите ще доведат до намаляване на разходите, намаляване на премията и най-важното ще се цени времето на потребителя, завършва Христов.
За броени дни допитването е получило над 200 одобрителни отзива – предимно от застрахователи и финансови експерти, но и от клиенти.
