„Свлачището“ на Алепу е напът да свлече няколко чиновнически кожи. Със сигурност обаче не на реалните виновници, поставили основите на бъдещата „подпорна стена“, артистично декорирана с панорамни апартаменти и гледка към морето.
Причината, поради която виновниците за поредното безобразие ще отърват кожите, е позната: става дума за хора, близки до властта. Схемата за узаконяване на "бетонджийските" им попълзновения също не е кой знае какво нововъведение, защото действа от десетилетия: съчиняват се купища спорни документи, които по-късно дават основания за писането и одобряването на нови и нови камари "бумаги", докато накрая желаният ефект стане факт –
виновници за безобразието няма,
защото всичко е законно.
Без да бъдем лоши пророци, резултатът от тържествената декларация на държавното обвинение, че случаят ще бъде разнищен докрай, ще бъде повече от плачевен.
Същото се отнася и до приказките на премиера Бойко Борисов, според които скандалният градеж щял да остане
“прекрасно местообитание за птички“.
Причината е от проста по-проста: още преди години, именно депутатите на ГЕРБ са заложили в Закона за устройство на територията (ЗУТ) разпоредби с двойно дъно, с които удобно развързаха ръцете на общинските администрации и ги оставиха безнаказано да се вихрят където и както намерят за добре. Особено – при обслужването на галениците и хранениците на властта, демагогски наричани инвеститори и строителни предприемачи. Крайният резултат от подобен род "йезуитско" нормотворчество е гарантиран: кой каквото ще да си говори или прави, държавата никога няма полезен ход.
В казуса с Алепу, нашумял вече и като
"Подпорна стена търси камериерки и сервитьорки",
схемата с привидната законност започва да работи още с първоначалното придобиване на имота.
До 2004 г. терените на първа линия в местността „Алепу“ са собственост на община Созопол, а "на книга" се водят… изоставени ниви.
През 2005 г., по идея на тогавашния кмет на Веска Караманова (вече покойница), общината апортира 29.171 декара в "Алепу Вилидж” АД и придобива 34% от капитала на дружеството, защото "изоставените ниви" са оценени на смешните 1.225 млн. лева. Тоест – по 42 лв. за квадратен метър.
Другите 66% от капитала са собственост на бъдещия инвеститор „Черноморска лизингова компания“ ЕООД. Дружеството е дъщерна фирма на „ИНТЕЛ-БФ“ ООД, управители са Кристиян Христов и Пламен Марков, а предметът му на дейност е определен… еднозначно:
изграждане и експлоатация на хотелски комплекс
с двуетажно вилообразно строителство, хотелиерство и ресторантьорство!
Когато през 2007 г. на власт идва скандално известният градоначалник Панайот Рейзи (на "подвизите" му „БАНКЕРЪ" е посветил не една и две вестникарски страници през годините), Община Созопол продава на “Алепу Вилидж” АД различни идеални части от четири съседни имота – за „дооформяне“ на терена.
Справка в Имотния регистър показва, че “Алепу Вилидж” АД е платило на общината още 1.369 млн. лева. Общата сума – 2.594 млн. лв. може да изглежда фундаментална, но резултатът е потресен: с новата сделка капиталът на дружеството е увеличен, а общината губи блокиращата си квота от 34%, т.е. решаващият си глас в Общото събрание на акционерите.
И резултатът не закъснява.
На 15 юли 2008 г. “Черноморска лизингова компания” ЕООД предлага на созополския "парламент"
да изкупи капитала на общината в “Алепу Вилидж” АД
на цена от 500 000 евро.
Докато съветниците тупкат топката и отлагат включването на предложението в дневния си ред, кметът Рейзи намира друг купувач на 34-те общински процента – офшорката от Белийз "Новастар холдинг”, представлявана от… няма значение от кого. По простата причина, че всички червени нишки – от Търговския регистър, през регистъра БУЛСТАТ, та чак до отдавна архивираната база данни "Делфи" – водят до крупния предприемач и още по-крупен масон Борислав Сарандев.
Този факт, както много добре е известно
от 30-годишната практика с българските офшорки,
по никакъв начин не прави Сарандев реален собственик на скандалното брегоукрепително съоръжение. И тъкмо поради тази причина, все повече хора се питат дали пък "Алепу вилидж" АД няма по-интимно вземане-даване с комшиите от „Главболгарстрой“? Било то, заради луксозния ваканционен комплекс „Свети Тома“ (сделка, която в. „БАНКЕРЪ“ описа още през 2015 г. в публикацията под заглавие „Паяжина от офшорки победи държавата“), било – заради документирания (в т.ч. и на съответното информационно табло) факт, че възложител на „ брегоукрепващото“ съоръжение е „ГБС – ТУРС“ ЕАД, а изпълнител – "Главболгарстрой" АД?
Всъщност, при малко по-старателно ровене из документите около скандалния обект, всички маски падат отведнъж!
През 2018 г. “Алепу Вилидж” АД – с надлежно написан и вписан в регистрите нотариален акт – учредява
право на строеж в полза на "ГБС – ТУРС" АД
върху единия от поземлените имоти на дружеството. Точно върху онези 7423 кв. м, върху които днес се издига „брегоукрепителния" хотел.
Преведено на обикновен език, това означава, че строежът е собственост на „ГБС – ТУРС" АД, което – откъдето и да го погледнем – продължава да си е дъщерна компания на „Главболгарстрой“ – любимият строител на всяка власт през последните две десетилетия.
Оттук нататък – тайни няма. Същинската врътка би трябвало да протече на два етапа: най-напред се изгражда брегоукрепителното съоръжение, а след това – когато компетентните инстанции разрешат – върху него се строи каквото трябва: хотел, ресторанти, барове и т.н.
"Инфекцията", както в десетки други случаи, идва заради лакомията. Или от
чувството за недосегаемост,
накарало "бетонджиите" да материализират идеята по системата "Две в едно".
Разрешавал ли е въобще някой върху брегоукрепителното съоръжение да се строи каквото и да било, тепърва ще става ясно. Макар че отговорът отсега би трябвало да е ясен: на 14 февруари т.г., с изрична заповед ("БАНКЕРЪ" разполага с нейно копие) Дирекцията за национален и строителен контрол
спира строителството на хотелската "надстройка".
Основанието – открити нарушения още при първия етап на строителството, минало под мотото „Укрепване на свлачище „Алепу Вилидж“. Наименование, което директно доказва, че историята изначално е гнила.
Който и кореняк жител на Созопол да попитаме, никой няма да си спомни в района на Алепу да е имало някога свлачище. Особено в най-яката му част – до полуострова на "Главболгарстрой".
Според официалните документи, съчинени и подпечатани през 2009 г. от съответната институция – „Геозащита” ЕООД, Варна – обаче доказват точно обратното и този отрязък от залива е вписан в
официалния Регистър на свлачищата в България,
поддържан от МРРБ. Основна причина за възникване – морска абразия.
По време на по-късни проверки, на 80 м. от първото свлачище, е открито още едно.
През 2011 г. е организирано "тематично" изследване, което доказва, че двете свлачища са се слели в едно цяло – с ширина около 130 метра и дължина около 40 метра.
А през 2015 г., „Геозащита“ ЕООД, Варна поставя окончателната диагноза: свлачището не може да бъде спряно, стабилизирано или ограничено по естествен начин, затова трябва да се копае надълбоко и да се лее бетон… както се оказа по-късно – главно нависоко!
