След последните записи на премиера, опонентите му вероятно са решили: "Край, до тук е!" Не бързайте, друг решава! Ама стискайте палци, че да не заживеем отново в ПР-мантрата от началото на миналия век "Лоша реклама няма!"
Ако си решил да размишляваш по въпроса "Коя шайка срещу чия хунта играе?", по-добре не си причинявай подобно главоболие. Всички са чели един учебник – на КГБ. Но никой не си е подчертал най-важната мисъл: "Истинският компромат трябва да отврати най-напред човека, за когото се отнася!"
И обратно – като се хвалиш, трябва да го правиш толкова елегантно, че евентуалният ти почитател да не започне да мига с двете очи различно. Като пешеходен светофар – 10 секунди дясно око, 10 секунди ляво…
Въобще, колкото по-скандално става, толкова по-стабилно стои ГЕРБ-ът. Хайде, нека някой отрече, че "подреждат, монтират, правят, струват – всички избори спечелихме". И кое му е чудното, че при тази инерция, "нито ще ме откажат, нито ще се спра“. Ако целта е да го смачкат психически, няма да стане – бронебойни патрони срещу такава психика няма открити. Виж, ако "посегнат и физически", едно е ясно – грабежите подлежат на замитане. И забравете за еврозоната, ако стигнем изобщо до чакалнята, докато висим в очакване на поредната ревизия на прехода.
А службите да решат от чия страна на оградата в резиденция "Бояна" предпочитат да бъдат – откъм вила "Секвоя" или откъм вила "Калина". Че ако президент и премиер вземат да се следят от въздуха над резиденция "Бояна" с дронове, съвсем оплескахме националната сигурност. Другият вариант е да предпочетат свободата и да се преселят при съседите в Киноцентъра. Хем ще им е по-леко на душите, хем и пари ще изкарат като консултанти на поредица от от политически трилъри, обединени под работното заглавие "Президент за бой се стяга, мята дрона на рамо!"
Другият вариант е някой държавен регулатор да влезе в "Божков телевижън" и да не излезе оттам, докато в ефир не бъде завъртян нов сезон на "Столичани в повече", който започва с глас зад кадър: "Имало едно време един генерал. Той се появил от нищото, слязъл от джипа, откъснал златната ябълка и я вдигнал над главата си. И чудото мигновено станало: вместо малък драгоценен плод, в шепата му изведнъж заблестяло огромното сърце на Данко…"
