Нов механизъм за определяне на минималната работна заплата ще започне да действа от следващата година. Предвижда се тя да е различна за всеки бранш и да се договаря по професии. Тогава ще отпадне и определянето на минималните нива на осигуряване за браншовете от държавата с решение на Министерския съвет. Това вече ще се случва след консенсус между работодатели и синдикати.
Всички тези и редица други промени са заложени в тристранното споразумение, което бе тържествено подписано на 17 юни от бизнеса, правителството и профсъюзите.
Постигнат е и друг компромис – първите три дни болничен ще продължат да се плащат от работодателите. Не е прието обаче предложението на синдикатите да се връща част от подоходния данък на най-бедните семейства в края на годината.
Тристранният меморандум съдържа пет раздела, свързани с бизнес среда и икономика, енергетика, социална защита, зелената сделка, демография, образование, трудова миграция. Заложени са цели за производителност на труда, компенсация за социална защита и разходи за социална защита, които да са в размер на 20% от БВП.
"Минималната заплата ще продължи да съществува, просто няма да бъде единна за всички сектори, така ще можем да махнем минималните осигурителни прагове", обясни социалният министър Деница Сачева.
Бизнесът и синдикатите трябва да проведат разговори за първоначалното им определяне. Идеята е впоследствие
различните минимални работни заплати да се увеличават по швейцарското правило,
което включва инфлацията и нарастването на средните доходи.
За самоосигуряващите се, тютюнопроизводителите и земеделските производители, за които праговете и сега са по-ниски, се предвижда до няколко години да се изравнят с минималната заплата на национално ниво, след което и при тях да заработи швейцарското правило. Същият подход ще се прилага и за максималния осигурителен доход, но от 2022 година.
"Споразумението е резултат от преговори в продължение на месеци и включва 46 реформи. Те ще започнат в следващите шест месеца. Една от тези реформи е определянето на минималната работна заплата. В момента тя се определя административно. Затова сме критикувани и от Европейската комисия", разясни пред "Банкеръ" председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.
Велев обяви, че вече е постигнато споразумение със синдикатите за разработването на такъв механизъм. Въпросният механизъм предвижда
договарянето на минимална работна заплата, която да действа на национално ниво
и да е валидна за всички отрасли и икономически дейности и под която да не могат да се назначават работници на осемчасов работен ден.
"Отделно от това и над това, по икономически дейности браншовите организации на работодателите и синдикатите ще се опитат да договорят минимални работни заплати поне за три категории персонал – нискоквалифицирани, висококвалифицирани и работници с висше образование. Тези минимални работни заплати няма да могат да са по-ниски от националната", поясни председателят на АИКБ.
По думите му, в някои отрасли за нискоквалифицирания персонал минималните заплати ще съвпаднат с минималната за страната.
За висококвалифицираните работници и специалистите с висше образование се очаква стартовите заплати да са по-високи. Където не бъде постигнато съгласие между работодатели и синдикати, ще действа минималната работна заплата за страната.
Васил Велев съобщи, че преговорите със синдикатите ще започнат преди началото на лятото, макар и да не е ясна ситуацията за догодина предвид пандемията от коронавируса и икономическата криза.
Не е известно също дали ще се следват обещанията на правителството, отразени в коалиционното споразумение между ГЕРБ и Обединени патриоти, където е записано, че през 2021 г. минималната работна заплата на национално ниво ще остане 650 лева.
"Когато е писана програмата, не е имало икономическа криза. Има неизвестни за следващата година", каза още Васил Велев.
На въпроса дали може да бъде намалена минималната работна заплата на национално ниво, той отговори следното: "Предполагам, че това ще бъдат предложения на работодателите. Синдикатите вероятно ще се против. Какво ще се договорим, предстои да видим!"
Председателят на АИКБ съобщи също, че
максималният осигурителен праг
през следващата година ще се запази в размер на 3000 лв., колкото е и в момента. От 2022 г. обаче той ще започне да се покачва. Формулата, по която ще се изчислява увеличението, включва 50% от ръста на средния осигурителен доход и 50% от инфлацията. Велев поясни, че този индекс се ползва, за да се изчисляват годишните повишения на пенсиите в Швейцария.
