Топлото време ни подканя да кроим планове за пътуване. Почивката като такава през лятото сигурно няма да се състои. както изглежда ще правим кратки бягства из познати или непознати места из България. Някои са известни с природните си забележителности, други с историята.
Едно такова малко селце е Енина, което можем да открием в община Казналък. То се намира в планински район, в подножието на Стара планина, на 4 км североизточно от град Казанлък.
След Освобождението през 1878 г., според Берлинския договор, с. Енина попада на територията на Източна Румелия. След Съединението 1885 г. става официално част от Княжество България.
Легендата разказва, че Яна била най-красивата девойка в своето село, но отрано осиротяла и трябвало сама да изкарва прехраната си. С песен извеждала Яна сутрин козичките и с песен ги връщала, когато слънцето се скривало зад пламналите от лъчите му планини. Всички обичали Яна, защото била мила, добра и красива и с нея целият свят изглеждал красив. Влюбил се в нея най-личният момък в селото. Беден бил момъкът, но имал дарба – в ръцете му всяко дърво се превръщало в чудна приказка. Дълго време крил момъкът любовта си, дълго време скришом поглеждала и Яна към него. Един ден, едно от най-малките Янини козлета се изгубило и девойката тръгнала да го търси. Когато го намерила, макар да познавала всяко планинско кътче, Яна за първи път попадала на едно дивно място – зад нея могъщ и властен се издигал Балканът, а топла и гостоприемна пред очите ѝ разтваряла ароматна прегръдка Долината. Накрая Яна намерила своя дом. Върнала се в селото, простила се с всички и се върнала на онова прекрасно място, в което останало сърцето ѝ. Тръгнала тя, но чула стъпки да я следват – зад нея вървял момъкът, не позволило обичливото му сърце да изгуби единственото, което обичал най-много на този свят. На мястото, показано от козичката, Яна и момъкът създали своя дом. Но девойката и момъкът толкова липсвали на хората от селото, че те постепенно започнали да се заселват около тях и така постепенно се оформило…село Енина.
Векове наред селото е пазило една тайна. В черквата на Енина е открит най-старият славянски препис на апостолски текст, известен като Енински апостол – старобългарски ръкопис от XI век.
Книгата е един от най-старите паметници на кирилица, срещат се и букви от глаголицата. Днес тя се съхранява в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София.
Ръкописът е открит случайно през 1960 г. при ремонт на храма "Света Параскева" в село Енина. Работниците предават силно повредения ръкопис (от който не е запазен нито един цялостен лист) на местна учителка, която го занася в Института за български език при БАН.
Написаното е по тогавашния образец – без да бъдат отделяни думите една от друга, с наклонени надясно букви. Друга особеност е висящото писмо, подобно на гръцки ръкописи от втората половина на IX век, познати в гръцката палеография като "славянски унциал".
Според съдържанието може да се предположи, че Енинският апостол е част от изборен апостол, съдържал вероятно 26 – 27 тетради, около 220 листа, от които са запазени само 39 листа и части от листове. Съдържа апостолските четива за времето от 35-а неделя след Петдесетница до Великата събота и от 1 септември до 3 октомври.
Той е и първият български книжовен паметник, включен в регистъра на световното писмено наследство "Паметта на света" на ЮНЕСКО. Ръкописът може да бъде разгледан цялостно в Дигиталната библиотека на Националната библиотека.
