Втората бюджетна актуализация за годината влезе парламентарния оборот. До редакционното приключване на броя депутатите още не бяха приели законопроекта на първо четене в пленарна зала, но Комисията по бюджет и финанси вече бе дала единодушно своята благословия. А парламентарната практика многократно е показвала, че при такова положение може да си позволим коментираме даден проектозакон като пред свършен факт.
Показателно е също, че до този момент опозицията в парламента, а и извън нея не подложи на грам критика този ход на правителството, което е вносител на бюджетната актуализация. Затова ще се наложи да й свършим работата. Ще започнем от там, че по принцип във финансовите среди на актуализацията на бюджета се гледа сериозно. Но в случая няма смисъл икономисти и финансисти да се хабят да коментират, защото законопроектът не води до промени нито в приходната, нито в разходната част на бюджета. Друг фундаментален принцип е, че бюджетът е инструмент за провеждане на политики, но у нас това просто не е така. Да не говорим, че актуализацията на бюджета е удобен момент Министерството на финансите най-после да освежи и прогнозите си за българската икономика в условията на криза или да каже на верните данъкоплатци как тази криза се отразява на държавните финансите. Но не би…
Ако трябва да опишем втората актуализация на бюджета с една дума, тя е безинтересна. Но нека все пак обясним за какво става дума.
Промените са свързани с ангажимента на страната ни за осигуряване на държавни гаранции за европейските инструменти, разработени заради кризата с COVID-19.
Българското участие ще е чрез издаване на държавни гаранции, които ще послужат за теглене на общ заем на ниво ЕС от международните пазари, както и чрез издаване на гаранции за схема в помощ на малки и средни предприятия. Правителството ще издаде гаранции в размер на 310 млн. лв. по двата инструмента. За да участва в инструмента SURE, страната ни трябва да осигури гаранции на стойност малко над 107 милиона евро, а приносът ни към Паневропейски фонд чрез Европейската инвестиционна банка е за 51 милиона евро.
Накратко: в края на май официално бе създаден Европейският инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие на избухването на COVID-19, известен като „инструментът SURE“. Инструментът ще предоставя финансова подкрепа на държавите членки за покриване на внезапно нарастване на публичните разходи в резултат на мерки за запазване на заетостта. Тоест, ако България закъса и не може да обезпечи програмата "60/40", ще получи помощ по тази схема. Това обаче едва ли ще се случи, защото по последни данни на работодателите са изплатени средства в размер на 73 млн. лв. при бюджет от 1 млрд. лева.
Иначе общият бюджет на инструмента SURE е 100 млрд. евро, като финансовата помощ ще се отпуска под формата на заем. Както стана дума, европейската комисия ще набира средства от финансовите пазари, за да ги предостави впоследствие на държавите членки.
За набирането на средствата за финансовата помощ, отпускана по инструмента, ще е необходим ангажимент от държавите членки за предоставяне на насрещни гаранции за риска, поет от Съюза, в размер общо на 25 млрд. евро. Предоставянето на гаранцията ще бъде регламентирано в индивидуално гаранционно споразумение, сключено между Европейската комисия и България.
Както стана дума, страната ни ще участва и в създаването на Паневропейски гаранционен фонд (ПЕГФ) в размер 25 млрд. евро. Той е вързан с операциите на Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд, които ще подкрепят малки и средни предприятия и предприятия със средна капитализация и корпорации за справяне с кризата. Очаква се фондът да мобилизира до 200 млрд. евро допълнителна целева ликвидност и краткосрочна капиталова подкрепа за европейската икономика.
Фондът ще се финансира от държавите – членки и европейските институции, като приносът им ще бъде под формата на неотменими, безусловни гаранции при първо поискване, които ще покриват загубите и свързаните с тях разходи, възникнали в изпълнение на операции, финансирани от ЕИБ и ЕИФ.
В рамките на този инструмент ще предоставят директно финансиране или гаранции за високорискови операции основно за малки и средни предприятия, които са жизнеспособни в дългосрочен план, но изпитват затруднения поради икономическото въздействие на пандемията от COVID-19. Приоритетно ще се финансират фирми, предоставящи важни услуги по-специално в областта на здравеопазването, медицинските изследвания и образованието.
По-интересното обаче е, че досега България не е дала заявка дали изобщо ще се възползва от т.нар. европейска солидарност по тези два инструмента. Както и дали те са алтернатива на тегленето на нов облигационен заем от международните пазари, което се отлага вече няколко месеца. Вероятно по чисто политически причини.
