Ако Европейският съюз има амбиция да бъде водеща сила на световната сцена, така както е написано в стратегическите документи на Съюза, трябва да се промени бавният механизъм на вземане на решения, защото мудността води до неефективност. Алиансът трябва да бъде по-ефективен както в предотвратяването, така и в овладяването на кризи, които се случват и извън границите му. Това заяви президентът Румен Радев по време на дискусия, организирана в София от Института за икономика и международни отношения и Фондация "Фридрих Еберт". Конференцията бе посветена на бъдещето на Европейския съюз.
Държавният глава посочи, че решенията на ЕС са много по-устойчиви във времето, защото са базирани на демократични механизми, консенсус, зачитане на ценности, но това повдига въпроса дали от този подход не се възползват други държави, които бързо вземат решения и ги претворяват в действия.
"Срещу себе си имаме стратегически играчи, които действат бързо като спринтьори, а ние действаме на маратонски принципи", допълни президентът.
"Клишетата за край на Европейския съюз винаги са преждевременни, но от България зависи доколко ефективно и пълноценно ще бъдем част от съюза", каза ще Румен Радев и допълни, че бъдещето на самия Алианс зависи от действията му сега.
По думите на президента положителният елемент от коронакризата е, че тя е напомнила на европейците, че кризите не подминават Стария континент и е необходимо за тях да се мисли в перспектива.
“За цялата своя история Евросъюзът е бил поставян пред изпитания, но е намирал начин да излиза по-силен от тях", подчерта държавният глава.
В изказването си президентът отбеляза, че когато става дума за възстановяването на икономиката след кризата, причинена от COVID-19, особено що се отнася до България, трябва да се постави акцент върху концептуално ново ниво на функциониране на икономиката, науката, на обществените отношения.
"Нашата страна трябва да използва средствата, които очаква, за модернизация и трансформация в много сфери в социално-икономическия живот в България. Необходими са ясни критерии и подходи, както и по-голям дял инвестиции в човешкия капитал, а не само в инфраструктура", смята Радев.
Той уточни, че когато основната част от европейските фондове у нас се разпределят по неясни механизми, се изкривяват икономическите отношения и пазара, а средствата стигат до малък брой фирми.
Президентът изтъкна и значението на развитието в образованието и науката за държавите членки.
"Ако не изравним образователната и научна инфраструктура на Изтока и Запада, Севера и Юга, няма да постигнем социално-икономическо сближаване", категоричен е той.
Според Радев пълноценната интеграция на България в Алианса, заложена в Лисабонския договор, изисква приемането ни в Шенгенското пространство и еврозоната, за да участваме активно във всички политики и вземане на решения. Но у нас все още не е проведен пълноценен дебат за ползите и за рисковете, както и ясен план за минимализирането на възможните негативи при влизането ни в еврозоната и Шенген.
Държавният глава призова страната ни по-активно да защитава позициите си във връзка с Европейския зелен пакт, за да не загубим конкурентоспособност в енергетиката.
По думите на президента трябва да се преодолее проблемът с фрагметираната европейска наука и индустрия, защото без интеграция в отбраната Европа не може да гарантира сигурността си, а без сигурност е невъзможно и ефективното икономическо възстановяване.
От гледна точка на брутен вътрешен продукт ЕС е един от тримата важни играчи на световната сцена, заедно с Китай и САЩ, но като политическа тежест Съюзът не може да намери своето място, защото все още то не е подплатено със съответните отбранителни способност. Държавите членки трябва да се възползват от Европейския фонд по отбрана за създаване на съответните платформи и технологии за обща оперативна съвместимост. Следващата стъпка е разгърнато производство и засилване на съвместни отбранителни способности, а последната фаза, която е изключително политическо решение, е изграждане на солидна европейска отбрана, отчете Румен Радев.
Той припомни и позицията си от Срещата на върха на НАТО в Лондон миналата година, че трябва да се преодолее пропастта между държавите, която ги разделя на производители и купувачи на технологии. За целта са необходими програми за индустриално сътрудничество в НАТО и Европейския съюз.
"Трябва да участваме съвместно в разработки с участието на нашата военна наука и индустрия", отбеляза президентът.
На въпрос за необходимостта от промяна в данъчната система президентът посочи, че темата е чувствителна и е необходим дебат, защото България е първа в Европейския съюз по социално неравенство и бедност.
"Няма развита държава в света, особено в европейския модел, която да има плоска данъчна система на облагане като нашата. Има няколко държави в ЕС с плоска данъчна ставка, макар и по-висока, но всички имат необлагаем минимум", добави той.
В отговор на въпрос за нарушаването на демократичните принципи в някои държави в ЕС, Радев заяви, че в редица държави демокрацията е в отстъпление заради проблеми с разделението на властите, свободата на словото и корупцията. Но по тези въпроси не трябва да се мълчи. Всяко едно погазване на закон, погазване на Конституцията, което започва да се превръща в норма, води до упадък на демокрацията.
