Скандалът за липсващите 1.9 млрд. евро от баланса на германската "Уайъркард" за 2019-а и последвалият арест на основателя й Маркус Браун, провокира унищожителни критики срещу германския финансов надзорник BaFin. Те са заради недоглеждане и липса на сериозно проучване на случващото се в създадената през 1999-а и смятана за "най-великата" в Европа финансово-технолоична компания и дигитална платформа за търговия на финансови инструменти, което се очертава като най-мащабният счетоводен скандал в историята на Германия. Акциите на "Уайъркард" загубиха над 80% от пазарната си оценка през последните десетина дни след като холдингът призна за продължили с години счетоводни измами.
В интерес на истината, германският BaFin, който, за разлика от колегите си надзорници от повечето страни няма право да провежда криминални разследвания, не беше съвсем безучастен към "Уайъркард". И десет дни след като през февруари 2019-а полицията направи обиск на фирмения офис в Сингапур по обвинения за счетоводна измама, германският регулатор също се задейства, но… като въведе двумесечна забрана за къси продажби на акциите на компанията, чиито цени бяха паднали под 100 евро всяка. Мотивът за първата подобна рестрикция на индивидуална фирма в историята на германския фондов пазар, беше "значимостта (на "Уайркард") за икономиката" и "сериозната зпалаха за доверието на пазарните играчи". Успоредно с това BaFin започна разследване срещу "Файненшъл таймс" (който месец по-рано информира за сингапурските проверки) за пазарна манипулация. А "Уайъркард" внесе съдебен иск срещу финансовия всекидневник.
Законодатели от Германската свободна демократическа партия коментираха, че "скандалът "Уайъркард" не се появил от нищото" и изразиха учудване, че "финансовият министър и BaFin не са хвърлили по-рано светлина по въпроса".
Впечатлението на Фабио Де Маси от германската партия "Левите" е, че дълги години на "Уайъркард" се е гледало като на "крехко растение, отгледано в домашни условия, което трябва да бъде защитено". И че "всеки, който е задавал неудобни въпроси за фирмения бизнес, е подозиран, че иска да разруши Германия и финансовия й сектор".
Според научните среди пък, няма нито една причина за пропуските на германския апарат от регулатори по отношение на компанията.
През седмицата дори BaFin започна да прави самопризнания. Директорът й Феликс Хюфелд каза на участниците в конференция на 22 юни, че "цяла гама от частни и публични дружества, включително BaFin, не са действали достатъчно ефективно", за да предотвратят "пълната катастрофа" в "Уайъркард".
Герхард Шик – бивш чен на Партията на зелените, който в момента оглавява групата за защита на потребителите (Finance Watch Germany), пък коментира, че "Уайъркард" е поредният пример, показващ как финансовият надзорник "системно не успява да се справи със сложни ситуации, за които няма ясно дефинирани права, а трябва сам да решава каква да е ролята му". Господин Шик определи BaFin като "прекалено формален и предпазлив". И допълни, че на практика "Уайъркард" е третиран като технологична, а не като компания за финансови услуги, което поставя холдинга извън директния надзор на регулатора, въпреки че той контролира "Уайъркард банк". За Шик обаче е неприемливо, че никой не си е задал въпроса как се регулира едър достачик на разплащателни услуги, който дори е член на елитния германски борсов индекс DAX.
Оттук нататък, в условията на ескалиращата криза, BaFin се опитва да защити "Уайъркард банк" – кредиторът, който групата за финансови технологии притежава повече от десетилетие и чиято основна дейност е да събира пари от издателите на карти и да ги разпределя към търговците, в които те са били ползвани. Запознати с казуса лица твърдят, че надзорникът е назначил специален представител в банковата централа, който да следи решенията на банковия мениджмънт и да гарантира, че те са съобраени със законите. BaFin е наложил и частична забрана на плащанията, за да не допусне превод на средства от кредитора (чийто активи са били оценени на 1.9 млрд. евро през 2019-а) към "Уайъркард".
Министърът на икономиката на Германия – Петер Алтмайер – поиска на 23 юни пълно разследване на скандала, и каза, че за него е "наистина важно подобен казус никога повече да не се допуска, заради доверието в германската банкова система".
Финансовият министър Олаф Шолц пък описа случая "Уайъркард" като "изключително обезпокоителен" и посочи, че "възникват ключови въпроси и за надзора на компанията".
Господин Хюфелд ще има възможност да обясни гледната си точка по казуса на 1 юли, когато ще бъде изслушан във финансовата комисия на Бундестага. Защото залозите за шефа на BaFin и за репутацията на корпоративна Германия са твърде високи.
