Г-н Ковачев, ако перифразираме една известна фраза на Г. Димитров, днес екодалаверата е ценна като слънцето и въздуха, но само за някои човешки същества. Как това, някога невинно и периферно министерство на ентусиасти, се превърна в такъв мега разпределителен център на съблазнителни ресурси и какви са невидимите механизми, които движат измамите там?
Ентусиасти в сектора вече няма. Там се напълни с хора послушни, добре изпълняващи заповеди и старателно затварящи очите си. Секторът е много добре ресурсно зареден от момента, когато България започна да получава финансиране по предприсъединителните фондове. Там някъде трябва да се търси законодателното уреждане на днешните корупционни практики.
Ноухау-то на далаверата?
То беше подготвено, когато се пишеше Глава 22 "Околна среда" по време на преговорите за присъединяване на България към ЕС и хармонизиране на националното законодателство с европейското. След това дойде един много важен етап, когато ДПС – малкият коалиционен партньор на НДСВ (2001-2005 г.), сложи ръка и на това министерство. Така, както беше сложило и на земеделското.
Те случайно ръка не слагат.
Да, това бяха двете отлично финансирани по европейските програми ведомства. Оттогава, ако цитираме нашия държавен лидер, МОСВ е голямата „мазнинка“ за малкия коалиционен партньор. Далаверите в екологията са няколко типа и те са топ-даун ориентирани, т.е. схемите се структурират централно и се спускат надолу. По едната линия вървят парите, директно насочени за опазване на околната среда – пречиствателни станции, системи за очистване на въздуха, опазване на биоразнообразието. Втората група са секторите, където има много екологични проблеми – енергетиката, транспорта, строителството на големи инфраструктурни обекти. Там МОСВ одобрява проекти, със съответните екологични решения. Ако гръмне някой голям скандал, то е, защото някой не е „смазал“ добре машината.
Т. нар. „връщок“ не се е състоял.
Именно. Третата група – ще я нарека хоризонтална, защото донякъде съвпада с втората – е стремежът да се ограничи силата на законодателството. В случая – оценките за въздействие на околната среда (ОВОС), екологичните оценки на планове и програми, оценките за съвместимост. Прокарва се „разбирането“ у политиците, че силният контрол пречи на инвестициите. Ще се върна в 2000 г, когато министър Евдокия Манева каза знаменателната фраза: „Аз заради ОВОС няма да спра нито една бизнес дейност!“ Оттогава насам това е лайтмотивът на екоминистрите. И този лайтмотив не е свързан само с „разбиране“, а и със „смазване на машината“.
За да преценим мащаба на източването, колко е годишният финансов дебит на системата?
Много трудно е да се каже. Има хора, които твърдят, че до трето и четвърто ниво подизпълнители пари вече не стигат. А до преди няколко години стигаха до шестото. Ние, споделят хора от строителния бранш, не сме рушветчии, политиците ни натискат да даваме. Дали е така, или обратното – кой знае…
Щом има дежурни фирми в постоянния обръч около МОСВ, кои се славят като шампиони по усвояване на средства?
В медиите се завъртяха имената на фирми – като „Агромах“, „Джи Пи груп“, „Главболгарстрой“ (ГБС), които едновременно строят и обекти, свързани с околната среда, и обекти, които са в колизия с природата. Общо взето, строителният бранш е този, който усвоява много от европейските пари през обществените поръчки. Въпросът не е да няма строежи и магистрали, въпросът е това да става по правилата. Разполагаме с писмо на ЕК до МОСВ от 13 май 2020 г., в което се казва, че големите инфраструктурни проекти (в тях са и големите пари), на 100% нарушават целите на "Натура 2000". И то по една единствена причина – тези цели ги няма в действащата нормативна уредба. Ето затова парламентът иска да промени Закона за биологичното разнообразие – да узаконят източването на "едни пари" и със задна дата, и за в бъдеще. При "заменките" е същото.
Излезе информация за нова "тематична" афера – в „Свети Влас“.
Преди време Борисов се закани, че ще разрине старите скандални "заменки" – като „Камчийски пясъци“, например. Днес обаче се оказа, че се появяват нови. И то винаги по крайбрежието или в други интересни курортни местности. В „Свети Влас“ една "заменка" се оценява от Министерството на земделието на 2.1 млн. лева. После получателят продава земята на братя Диневи за 3 млн. лв., а територията се изключва от еко зоната „Емине-Иракли“. Накрая там се строи ваканционно селище, което утре братята ще продадат за прекрасни пари и… всичко се узаконява. Както е бил „узаконен“ и строежът в "Алепу".
Състоятелно ли е според вас обвинението, отправено към братя Бобокови?
Прокуратурата представи една схема, но дали деянията са на Бобокови е много интересен въпрос. Със сигурност част от обвиненията на прокуратурата няма как да бъдат отнесени към братята. Схемата е така объркана, че според мен ще падне в съда. В бизнеса с отпадъци отново се сблъскваме с проблема с вратичката в закона. Казано е, че трябва да има регистър за нотификациите: ако италианската фирма Хикс иска да изнесе в България отпадъци, тя изпраща нотификация на МОСВ, а МОСВ я вкарва в регистър. И тук е важното: навсякъде тези регистри са публични, само в България не е! Защото в закона е записано „регистър“, а не „публичен регистър“. Една липсваща дума е достатъчна, за да бъдат покрити всички далавери.
Предшественикът му Нено Димов изкупителна жертва ли стана? Ще издържат ли обвиненията срещу него?
Нено Димов може да падне жертва, както и да стане герой – зависи от интерпретациите на казуса. МОСВ е инициатор на екологичното законодателство и същевременно осъществява контрол върху изпълнението му. Ние от много време предлагаме тази дейност да се изведе в независима държавна агенция, която да не е подчинена на министерството и да може ефективно да контролира неговите действия.
Тогава обаче ще разбие схемите.
Естествено. По подобен начин стои въпросът с екологичните оценки. Там също е много сладко измислено. Аз съм инвеститор, ти си експерт по околна среда, наемам те да ми направиш доклада по ОВОС, министърът дава решението и ако то е отрицателно, аз мога да не ти платя. Затова, внимавай какво пишеш. Корупционните схеми са обградени от експерти, консултанти, юристи. И никой от тях не е сигурен, че ще си получи договореното, ако даде неправилно становище.
След водите и отпадъците, къде в еко сектора ще гръмне поредната бомба?
Във водите има да гърми още много, там също са замесени фирми от строителния бранш. Има и любопитни инвестиции в чистотата на въздуха. Много интересен беше случаят при закупуване на автобуси с по-висок евростандарт. В София и Стара Загора офертите на една и съща фирма, за едни и същи рейсове, бяха с разлика в цената от 200 000 лв. на бройка.
Мога да обобщя, че далаверите в и с участието на МОСВ ще продължат, вкл. и за саморазправа между политиците и бизнеса, докато опазването на околната среда не стане основна и осъзната политика, прилагана с еднакъв аршин към всички.
Разговора води Емил Янев
Петко Ковачев, изпълнителен директор на Института за зелена политика.
