На 28 юни през 1858 г. в Болград, Бесарабия, е създадена първата българска гимназия от Възраждането – Болградската гимназия "Георги Сава Раковски".
Проектът за българско средно училище в Бесарабия е разглеждан от руската администрация от средата на 40-те години на XIX век, но не получава развитие заради руската политика за създаване на централизирана образователна система. То става възможно след Кримската война, когато Болград с около 40 български колонии е присъединен към Молдова. През януари 1858 година делегация на българските колонии представя в столицата Яш подписка за откриване на училището на княз Никола Конаки-Богориди, самият той от български произход. Съдействие им оказва и Георги Раковски, който по това време се намира в Яш и се познава с княза от ранна възраст.
На 28 юни 1858 година княз Никола Богориди издава хрисовул (грамота) за създаването на Бълградско централно училище, която подробно урежда неговия статут, финансиране и управление. То трябва да е достъпно както за българските преселници, така и за всички други желаещи да учат там, независимо от материалното им положение, при условие, че са православни, а преподаването по всички предмети става на български и румънски език. Грамотата прокламира, че преподаването в началните училища в колониите ще става на преобладаващия език в съответното селище – български или румънски. Тя определя източници за финансиране на училището и начинът на неговото управление – от Попечителски комитет от трима души, избирани с тригодишен мандат от делегати на българските колонии.
Българското централно училище "Свети Кирил и Методий" е тържествено открито на 1 май 1859 година с първи и втори прогимназиален клас. Обучението трябва да става в две степени – тригодишен първи етап за подготовка на учители и писари и четиригодишен горен курс, завършването на който дава възможност за постъпване във висше училище. Класовете са създавани постепенно през годините, като последният 7-и клас е създаден през 1865 година.
Тълкувайки широко учредителния хрисовул на училището, неговото настоятелство се опитва да наложи обучението на български език и в 25-те начални училища в Румънска Бесарабия. През 1860 година то назначава за инспектор на начални училища революционера Павел Грамадов, който, заедно с директора на училището Димитър Мутев, обикалят селата в кампания за откриване на нови училища и промени в методиката на обучение в съществуващите. Това предизвиква конфликт с румънските власти, които смятат, че настоятелството е превишило правата си. Грамадов е уволнен, а опитът на негово място да бъде поставен Пандели Кисимов е неуспешен.
През следващите години ръководството на училището е в постоянни конфликти с администрацията, която се опитва да интегрира гимназията в румънската образователна система. Местните и централни власти предприемат многократни опити да разширят преподаването на румънски език и да въведат румънските програми по предмети като история. През 1876 година министерството на просветата изработва напълно нова учебна програма, заимствана от румънските училища с изключение на няколко предмета, като български език, но нейното въвеждане е осуетено от започналата Руско-турска война.
През 1861 година Болградската гимназия създава своя собствена печатница, която функционира до 1878 година. В нея са отпечатани повече от 70 книги, главно учебници и учебни помагала, използвани в много български училища. Там се печатат и различни брошури и периодични издания, като "Общ труд" и открито политическия "Български глас". От печатницата на Болградската гимназия излизат и първите издания на няколко художествени книги, като "Ловчанският владика" на Теодосии Икономов (считана за първото българско драматично произведение) и повестта "Изгубена Станка" на Илия Блъсков.
През 2001 г. е подписан протокол между България и Украйна, съгласно който преподаването в гимназията преминава на български език.
Сред възпитаниците на Болградската гимназия са много известни учени, военни, министри и премиери на България. Александър Малинов(1867-1938 г.) – български политик, премиер на България, Ангел Кънчев (1850-1872 г.) – български революционер и национален герой, Данаил николаев (1852-1942 г.) – български генерал, Иван Колев (1861-1917 г.) – български генерал, известен още като бащата на българската конница, Александър Теодоров-Балан – академик, първи ректор на СУ "Св. Климент Охридски", Димитър Агура (1849-1911 г.) – историк, академик, три пъти ректор на СУ "Св. Климент Охридски" и много други.
