В очакване на неочакваното

портфейл с пари

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

 

Вече става все по-ясно, че каквото и да очакваме, винаги идва нещо неочаквано. Никой не си е представял такава пандемия,  никой не е очаквал и втората вълна да е през лятото..

Сега, преди публикуването на  данните  за състоянието на икономиките, инвеститорите очакват лоши новини. Но те може  да се окажат и неочаквано лоши, т.е. ужасни, а  може и да не са чак толкова. Ето защо от известно време се забелязва някакво затишие на пазарите в очакване на неочакваното. Дилърите държат все още дълги кешови позиции, но поглеждат и към по-рисковите инвестиции в корпоративни книжа.

Допълнително напрежение  внасят и предстоящите избори в САЩ, както и от непредсказуемите изблици на Тръмп. Последният бе  излизането на САЩ от Световната здравна организация. Да не забравяме и по-рядко споменаваната напоследък, но неприключила търговска война с Китай.

В така създалата се обстановка на несигурност цената на корпоративните книжа и на суровините, и материалите отчита плах ръст на седмична база, но в същото това време и цените на държавните облигационни емисии отчитат  подем.

Ръстът на водещите фондови борси DJIA, DAX и NIKKEI е от порядъка на 1-2%, а на стоковите тържища цените на нефта, на медта и на алуминия се покачиха  с по 1% до 3% за последните пет работни дни.

Цените на 10-годишните щатски държавни облигационни емисии отчитат много плах ръст от едва 10 цента, докато тези на Германия нараснаха със 70 цента.

Книжата на страните от Централна и Източна Европа също бяха обект на инвеститорски интерес и стойността им се покачи с по 60 цента на 10-годишните книжа на Полша и с  80 цента- тези на Гърция. Облигациите на Унгария и Румъния поскъпнаха съответно с по 90 цента и 1.4 евро.

Цените и на българските еврооблигационни емисии продължиха своя възход, който   започна  от средата на май. Тогава низходящата тенденция, стартирала от средата на март, беше прекъсната и обърната.

През последните пет работни дни най-дългосрочната ни емисия – с падеж 2035 г., поскъпна с 1.6 евро, а доходността й се понижи с 10 базисни точки до 1.16% на годишна база. Книжата с падеж 2028 г. и 2027 г. поскъпнаха с по 44 и 33 евроцента, а доходността им се понижи с по 6 базисни точки- съответно до 0.12% и 0.11% спрямо година по-рано. Най-краткосрочните ни емисии – с падежи 2024 г., 2023 г. и 2022 г., поскъпнаха с по 20 евроцента всяка. Доходността на тази с падеж след четири години е точно 0.00% на годишна база, а на другите е отново на отрицателна територия и е съответно минус 0.06% и минус 0.2% на годишна база.

Търсенето на левовите ни емисии от държавни ценни книжа също се повиши и оказа пряко влияние на цените им. Доходността им, която е в обратно пропорционална зависимост  се   понижи. Емисията с падеж декември 2029 г. отново носи доход от 0.45%, след като се беше повишила до 0.95% на годишна база преди два месеца.

Министерството на финансите все още се въздържа да  емитира  нови дългови държавни ценни книжа. Преизпълнението на консолидираната бюджетна рамка е с 1.6 млрд. лева за първото полугодие на годината. Може би разчетите на финансовото ни ведомство сочат преизпълнение на бюджета и към края на годината, а това може да е  причина  за липсата на нови емисии на държавни ценни книжа. По-вероятната причина обаче е, че са намерили по-евтино външно финансиране. Аз поне залагам на второто.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че резкият спад на туристи на българското Черноморие ще се оправи с правителствени решения?

Подкаст