Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Оптимистични данни за състоянието на щатската икономика бяха огласени и както изглежда предстои възстановяване. Производствените мощности се натоварват все по-пълно. Индустриалното производство набира сила. Наетите работници се увеличават. Забелязва се и лек ръст на инфлационните процеси. В същото време ръст отбелязва и БВП на Китай. Това са повече от добри новини, ако не беше сянката на COVID-19, която въздържа инвеститорите от по-смели постъпки и тегне над пазара.
Четвърти месец цената на американските и немските 10-годишни държавни облигационни книжа не помръдва, в очакване на сигурни данни, че краят на кризата в световен мащаб се вижда. Водещите борсови индекси на САЩ Down Jones Industrial Average и на Германия DAX засега не дават сериозни признаци на оживление през последния един месец. Цените на златото и на нефта също не показват признаци на живот.
Търговията с държавните книжа на страните от Централна и Източна Европа също протича на бавни обороти. Цените им отчитат много слаби колебания, колкото да покажат, че все пак са живи. Доходността им остава без промяна. Полските 10-годишни еврооблигации се котират при 0.07% годишна доходност, а тези на Унгария и Румъния – при съответно 0.08% и 2.2 процента.
В унисон със случващото се на световната финансова сцена бе поведението и на българските еврооблигационни емисии. През последната седмица цените им останаха без изменение. Доходността им се запази на нивата от 1.1% за най-дългосрочните ни книжа с падеж 2035 г., 0.15% за тези с падеж 2028 г. и 0.12% за тези, чийто падеж е иращите през 2027 година. По-краткосрочните ни книжа също се задържаха на отрицателните си нива отпреди седмица – съответно минус 0.01% за емисията с падеж 2024 г.,на минус 0.08 % за тези с падеж 2023 г. и минус 0.26% за най-краткосрочната ни облигация с падеж 2022 година.
Фактът, че разликата в доходността спрямо аналогичните им немски книжа остана непроменена през последните две седмици, дава повече от ясен сигнал, че до момента вътрешнополитическите събития у нас все още не са отразени в цените им и респективно в доходността им. При 8-годишният срок ножицата се сви от 200 базисни точки в средата на май до 75 точки в момента и е много близо до предкризисните 60 точки.
Без изменение е и другият измерител за доверието в България – това е 10-годишният CDS – Credit Default Swap, барометър за евентуалните пазарни очаквания държавата ни да изпадне в неплатежоспособност. Събитията са динамични и разбира се, във всеки момент е възможно инвеститорските нагласи да се променят и това предполага да сме в готовност за всякакви обрати.
Остава без изменение доходността и на книжата ни, търгувани на вътрешния вторичен междубанков пазар. Емисията с падеж 2029 г. носи 0.4%, а тази с падеж 2025 г. – 0.15 на сто. По-краткосрочните книжа с падеж след три години се котират при 0.08%, а тези с една година по-кратка срочност – при минус 0.15% на годишна база.
От средата на април Министерството на финансите не е пускало нови емисии на държавни ценни книжа. По всичко изглежда, че ще продължи да се въздържа от поемането на нов дълг. Основание за това ми дава фактът, че във връзка с влизането ни във Валутният механизъм II и в банковия съюз, Българска народна банка получи безапелационна подкрепа за стабилността на Валутния борд от Европейската централна банка. В същото време държавната ни бюджетна рамка все още е с излишък, а и финансово ни ведомство има достъп до безвъзмездно финансиране от ЕК в размер на 26 милиарда евро, от които още тази година можем да разчитаме на близо 700 млн. евро.
