България може да остане в зоната на валутно-курсовия механизъм ERM II дори 10 години и да повтори сценария на Литва и Латвия заради все още неосъществени икономически и съдебни реформи, прогнозира Ясен Георгиев от Института за икономическа политика.
Има минимален период за престой в т.нар. „чакалня на еврозоната“ – 2 години, но няма указана горна граница колко време една държава ще пребивава в това преддверие, пояснява Ясен Георгиев.
„Тенденцията през последните години показва, че се увеличава периодът на пребиваване в ERM II. Словения например е престояла близо 3 години в „чакалнята“, Малта и Кипър също около 3 години, преди да приемат еврото. Но страни като Литва и Латвия са стояли съответно 11 и 10 години. Това е дълъг процес, който няма да доведе до бързото приемане на България в еврозоната.“, обясни експертът пред БНР.
България и Хърватия могат да се присъединят към еврозоната през януари 2024 г., заяви преди дни еврокомисарят Валдис Домбровскис. "Те могат да са готови през 2023 г., но “традицията е еврото да се въвежда през януари, което ни води до 1 януари 2024 г.”, коментира заместник-председателят на Европейската комисия.
Според него членството само по себе си ще помогне за повишаване на увереността сред международните инвеститори и ще направи двете страни по-привлекателни за инвестиции. Домбровскис е на мнение, че това ще донесе съществени ползи за българската икономика по отношение на по-ниски лихви, по-ниски обменни разходи, по-добра интеграция в единния европейски пазар. "Да виждам, че напоследък има политическо напрежение в България, но в същото време знаем, че страната е изправена пред много реални проблеми и предизвикателства по отношение на икономическото развитие. От тази гледна точка усилията трябва да се концентрират именно върху предизвикателствата, пред които страна е изправена", коментира още вицепрезидентът на Еврокомисията.
Интересен бе и коментарът на анализаторите от агенция "Фич". Според специалистите не е ясно кога България и Хърватия ще изпълнят критериите за конвергенция с еврото. Отчасти това е така, защото мерки за подпомагане на икономиката и пандемията са ограничили и отслабили макроикономическите перспективи.
Последните прогнози на "Фич" са БВП на България да се свие с 5.7% през 2020 година. Бюджетът ни пък ще приключи годината с 4% дефицит спрямо БВП. Агенцията вижда проблеми и с изпълнението на критериите за "ценова стабилност", т.е. по отношение на инфлацията. Инфлацията в блока ще бъде много ниска или отрицателна, а в България се очаква да се с напредването на конвергенцията и увеличаването на доходите и цените.
