След като египетският парламент одобри изпращането на войски в Либия в помощ на воюващия с правителството генерал Халифа Хафтар, и без това сложният конфликт в северноафриканската страна заплашва да се превърне в истинска международна война. Тя не само ще означава пълен крах на усилията на Европейския съюз да постави под контрол ескалацията в Средиземноморието, но и ще задълбочи пукнатините в и без това разтърсвания от противоречия Северноатлантически пакт.
Египетските депутати одобриха на 20 юли възможна въоръжена интервенция в Либия, ако силите на правителството в Триполи, подкрепяни от Турция, продължат настъплението си на изток. Камарата на представителите одобри единодушно изпращането на египетски армейски части на бойни мисии извън границите на египетската държава.
Дни преди това президентът Абдел Фатах ас Сиси заяви, че Египет няма да стои безучастно пред всякакви действия, които пряко застрашават египетската и либийската национална сигурност, след като депутати – поддръжници на генерал Хафтар, призоваха Кайро да се намеси, за да спре подкрепяната от Турция правителствена офанзива. От своя страна турският президент Реджеп Тайип Ердоган определи действията на Египет в Либия и подкрепата му за Хафтар като незаконни, и така вероятността от директен сблъсък между Египет и Турция стана съвсем реална.
По-рано през юли Италия и Турция уж се бяха разбрали да си сътрудничат в опит за намиране на политическо решение на либийския конфликт, но пък Франция заяви, че временно се изтегля от организираната под егидата на НАТО операция "Морски страж", чиято цел е борба с тероризма и трафика на мигранти в Средиземно море. Решението й дойде след агресивен
сблъсък между френски и турски военни кораби
На 10 юни турски военни кораби, ескортиращи танзанийски товарен съд, превозващ оръжие за правителството в Триполи, заплашиха, според твърденията на Париж, френска фрегата, опитваща се да контролира спазването на международното оръжейно ембарго за северноафриканската страна. Френският президент Еманюел Макрон обвини Турция, че носи "историческа и криминална отговорност" за Либия, при все че е държава, "претендираща да е член на НАТО". Последвалото разследване на инцидента от пакта не завърши с ясно становище и изглежда само нагнети напрежението, покачило се, след като Франция публично се съгласи да изпрати военни кораби в помощ на Гърция в отговор на отправените от Истанбул претенции към със статута на 16 егейски острова.
Всички тези изпитания и премеждия само подчертават колко крехък е в момента 70-годишният Северноатлантически съюз. Разтърсван от вътрешни напрежения от години във връзка с хаоса в Либия и Афганистан, алиансът бе изправен пред още по-тежки проблеми след анексирането на Крим от Русия през 2014-а и избирането на Доналд Тръмп за американски президент през 2016-а. Въпреки че операцията "Морски страж" и ангажиментът му в Афганистан могат да бъдат приети и като доказателство за неговата устойчивост, съвсем реална е вероятността именно Либия да се окаже решителния тест за здравината на НАТО.
В либийския конфликт различни страни, членки на алианса,
поддържат и двата враждуващи лагера.
Главен застъпник на правителството в Триполи е Турция, но редом с нея и Италия отдава предпочитанията си на признатите от ООН власти. Зад Хафтар пък е Франция, а заедно с нея и Гърция, която е в тежък конфликт с Турция в целия средиземноморски регион – за спорните острови между двете държави, за икономическите им зони в морето, за правата за сондажи за газ в икономическата зона на Кипър. Но докато подкрепата на Франция и Гърция за Хафтар е по-скоро в полето на дипломацията, истинската материална помощ за него идва от Русия, Обединените арабски емирства и Египет.
В Либия Турция е изпратила между 3500 и 3800 платени бойци през първите три месеца на годината, се казва в доклад на главния инспектор на американското министерство на отбраната от 17 юли. Според тримесечния вътрешен доклад на Пентагона, посветен на антитерористичните операции в Африка, Турция е платила и е предложила гражданство на хиляди наемници, които воюват срещу Халифа Хафтар – в голямата си част бунтовници срещу сирийското правителство.
Сирийски бунтовници на турска служба в Либия
Докладът обхваща само първото тримесечие на годината, до края на март – два месеца преди серията от победи на правителството в Триполи с подкрепата на Турция, с които то изтласка силите на Хафтар от предградията на столицата, укрепената им база Тархуна и ключова военновъздушна база в западната част на страната.
В същия доклад се казва, че най-малко 2500 бойци от
руската частна военна компания "Вагнер"
се бият в подкрепа на Хафтар. Още през май независими наблюдатели за Комитета за санкции на Либия в ООН отбелязаха, че наемници от "Вагнер" се намират на либийска територия.
Успоредно с това американското военно командване в Африка – Африком, съобщи, че Русия е изпратила бойни самолети в Либия в подкрепа на руските наемници. Самолетите й първо са кацнали в Сирия, където са били пребоядисани, "за да се прикрие руският им произход", преди да пристигнат в Либия, обявиха от базираното в Щутгарт американско командване. Ставало дума най-малко за 14 МиГ-29 и няколко Су-24.
И докато натовска Турция, подкрепя едната страна в конфликта, а противникът на НАТО – Русия, подкрепя другата, но редом с американския съюзник Египет и със симпатиите на Франция, е редно да се запитаме каква е
ролята на самите Съединени щати
– най-мощната държава от алианса?
Американската администрация смята случващото се в Либия на първо място за проблем на Европа. Участието си в него тя разглежда като "активен неутралитет", съобщава вестник "Вашингтон пост", като се позова на източник от Държавния департамент. Според вестника администрацията на Тръмп едва ли ще се активизира в Либия, имайки предвид желанието на държавния глава да намали американското участие в чужди конфликти. Този подход обаче ще предостави на "Русия платформа за разширяване на влиянието й в Средиземно море", смята изданието.
