Бъдещето на небанковия финансов сектор в България и по-специално развитие на капиталовия пазар след кризата, е тема, непредлагаща ясна визия. Медицинското измерение на COVID-19 и опасността за продължение на ефекта от него във времето извикват повече неясноти, отколкото решения.
В този дух е коментарът на председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) Бойко Атанасов в последния тримесечен бюлетин на Асоциацията на банките в България, в който по традиция се предоставя трибуна на финансови експерти.
"Усилията, които КФН полага за стабилизиране на сектора – казва Атанасов, са с цел
минимизиране на загубите и в подкрепа на процесите на оптимизация.
Надеждите са те да доведат до качествени резултати, сигурност и спокойствие, както за всички заети във финансовата сфера, така и за потребителите на финансови услуги".
Припомняме, че след диагностицирането на първите случаи на вируса в България, последва реакция на бързи разпродажби на акции на Българската фондова борса. Тогава индексът на сините чипове SOFIX се понижи до нова най-ниска стойност от три години и половина, губейки над 25 пункта, или 4.9% от стойността си. През следващите месеци и сектора на капиталовите пазари и застрахователния преминаха през още турбуленции – с откази за сключване на определен вид застраховки и прекъсване на договори с клиенти. В същото това време КФН одобри три проспекта за първично публично предлагане, които гастролираха на борсата.
Мерките, предприети от Българска народна банка и КФН, обхванаха целия финансов спектър, поради
специфичната връзка между двете сфери
– почти всички банки са и инвестиционни посредници, а банките, пенсионните и застрахователните дружества са най-големите институционални инвеститори на фондовата борса. Ето защо, усилията на институциите бяха насочени пряко или косвено към финансовия сектор като цяло и респективно към потребителите на финансови услуги.
През второто тримесечие на 2020-а КФН транспонира мерките, предприети от Европейските регулаторни органи – Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), които са адекватни и за България.
КФН осъществи и мониторинг върху дейността на своите поднадзорни лица, както от гледна точка на финансовото им състояние, така и на оперативното им функциониране.
"Изискахме от пазарните участници
информация за плановете им за управление на риска,
за действията им в извънредни ситуации и за предприетите и планирани мерки във връзка с пандемията. Информацията беше анализирана и бяха предприети конкретни мерки за минимизиране на негативните последици от извънредната ситуация, както и за намаляване на административната тежест за всички поднадзорни лица и от трите управления – капиталовите пазари, застрахователния сектор и пенсионното осигуряване", обясни председателят на надзорния орган.
Регулаторът подкрепил и решението на ESMA, според което физическите или юридическите лица, имащи нетни къси позиции трябва да уведомяват надзорния орган при по-ниски прагове. Препоръката към управляващите дружества и инвестиционните посредници пък е била да не разпределят дивидент от реализираната печалба.
"Комисията провежда и мониторинг по отношение на процеса на обратно изкупуване на дяловете на колективните инвестиционни схеми, включително във връзка с изискванията за ликвидност, съответно и с управлението на ликвидния риск", каза още Атанасов.
Председателят на КФН е категоричен, че въпреки предприетите действия в много сектори е останал един
основен пропуск – психологическият ефект от кризата.
"Влиянието й се простира от начина на мислене на конкретния служител до цялостната нагласа на големи целеви групи. Критичната ситуация продължава вече повече от 4 месеца – достатъчно време за промяна на основния начин на мислене, навици и поведенчески стратегии. От една страна, призивът е бизнесът и държавата да генерират алтернативни подходи за действие и да се проявява повече гъвкавост в оперативния мениджмънт. От друга страна е необходимостта от преконфигуриране на сектори, смята Атанасов. Тук се визира един от проблемите на туристическия бранш, който бе пренесен в застрахователния бранш". (Виж публикацията от бр.27 на в. Банкеръ – "Как Ангелкова си оскъпи турзастраховките до 20 пъти")
Като цяло шефът на КФН търси отговор на дилемата как се стигна дотук.
"Днес сме в ситуация на уравнение без решение.
Някои го наричат “черен лебед” – неочаквано събитие,
но фактите показват, че дори за създателя на понятието "черен лебед" пандемията е очаквано събитие. Защо държави, бизнес сектори и организации не бяха подготвени за него, е въпрос, който остава отворен, въпреки симулациите на реакции при кризисна ситуация по време на икономически форуми от световен мащаб, като този в Давос", пита се Бойко Атанасов. Според него за лидерите остава изводът, че най-добрата реакция по време на критичен период е подготовката за него в спокойни времена.
