Коронавирусната пандемия предизвика изключителни по мащаба си научни усили за намиране на ваксина срещу заболяването. Процесът върви много по-бързо от нормалното, като в момента се разработват над 150 кандидат-ваксини, а над 10 вече се изпитват върху хора. По принцип за създаването на една ваксина и въвеждането й са нужни години, ако не и десетилетия, но светът се надява средството срещу Ковид-19 да е готово следващата година, ако може в началото.
Разработването на ваксина е едно, но осигуряването на достъпа до нея е отделен и много сериозен проблем, който засяга етични въпроси, интелектуална собственост, световната търговия и… възстановяване на парите, вложени в разработването й.
Не за първи път светът е изправен пред подобен проблем. През 1953-а доктор Джонас Солк създаде ваксина срещу полиомиелита. Медицинската наука се сдоби със средство, с което да пребори силно заразното заболяване, довело до смъртта или инвалидността на милиони хора. Солк се отказва от патентоването на откритието си с въпроса
"Можете ли да патентовате слънцето?",
въпреки че според днешни изчисления е можел да спечели 7 млрд. долара. За мнозина и днес той е модел за подражание, но малцина хранят някаква надежда за световна солидарност и за осигуряване на равен достъп до бъдещата ваксина срещу COVID-19.
Американското правителство, например, изкупи почти целия световен запас от "Ремдесивир" – едно от първите лекарства, за които се смята, че са ефективни за лечението на болестта. Този тип медицински национализъм е в пълен контраст с плана на Европейския съюз, публикуван през юни и предвиждащ широк достъп до ваксината – както за членките на ЕС, така и за другите страни.
Въпросът "Как ще се разпределя ваксината между държавите?" още повече се усложнява предвид въпроса "Как ще се разпределя ваксината вътре в самите страни?".
Кой ще е с приоритет и как ще се изчислява нивото на риск от заразяване – както между отделните страни, така и между гражданите им?
И дори ваксината да бъде създадена още догодина, как ще бъдат произведени
няколко милиарда бройки ей така – отведнъж?
Само с милиардите за допълнителни производствени мощности, обещани от Фондация "Бил и Мелинда Гейтс", работата няма да стане. Това означава, че някои ще имат по-ранен и по-лесен достъп до ваксината – за сметка на други. Факт, който по-скоро повдига куп нови въпроси, вместо да дава отговори.
През юни Световната здравна организация публикува първоначалния вариант на глобалните си принципи за справедливо и безпристрастно разпределение на лекарствата и ваксините за COVID-19, като през август се очакват по-детайлни напътствия.
Проектодокументът набляга на три въпроса:
– намаляване на смъртността и защита на здравните системи;
– приоритизиране на специфични групи като здравни работници, възрастни хора и лица със здравословни проблеми;
– достъпът на страните до средства за лечение да се базира на това доколко са застрашени от болестта.
Това е за начало, но принципите са твърде общи и неясни за прилагане. Например – кой и как ще определя
социалните групи с приоритетен достъп до ваксината?
През 2011-а излезе филмът "Зараза", който предвиди много от аспектите на днешната ситуация. За да решат проблема, сценаристите "разпределиха" ваксината чрез лотария, използвайки рождените дати на хората. На теория това би означавало, че всеки ще има еднакъв шанс за ваксиниране, но и предполага, че всички членове на обществото са еднакво изложени на риск.
Опитът обаче показва, че не е така. Вече е установено, че сред
определени групи, обикновено с по-нисък социален статут,
се появяват по-сериозни огнища на заразата, например – населените с афроамериканци райони в САЩ или ромските махали в България.
Нормално е да се мисли за приоритизиране според професии и рисковете, свързани с тях. Естествено е здравните работници да са на първо място, но как ще е при другите групи? Трябва ли военните да ползват преференции? А полицаите и пожарникарите? Учителите и възпитателите от детски градини? А продавачите в хранителните магазини, които са на работното си място дори и когато е обявена всеобща карантина?
Не може да се пренебрегне и въпросът за парите. Колко ще струва една ваксина и кой ще поеме разходите? За повечето развити страни изглежда логично и редно здравните системи да поемат тежестта. В страна като САЩ обаче, където няма единна национална здравна система, достъпът няма да е гарантиран за всички. А какво да кажем за по-неразвитите и бедни страни, ако цената на една ваксина не се измерва в хиляди долари, а
струва "скромните" 750-800 евро?
Историческите прецеденти показват, че е жизненоважно тези въпроси да се решат сега.
През 2009-а развитите страни изкупиха на зелено почти целия световен запас от ваксини срещу H1N1 – свинския грип. В резултат голяма част от световното население остана незащитена и разочарована от световния фармацевтичен пазар.
През 2007-а Индонезия обяви "суверенен контрол" над биологичните си образци от H5N1 – птичия грип, и отказа да ги сподели с лабораториите към СЗО. Индонезийското правителство обяви, че системата е несправедлива, защото се взимат от страната образци от вируса за създаване на ваксина, но после тя е толкова скъпа, че малцина индонезийци имат достъп до нея.
В резултат на оплакванията срещу неравностойния достъп, групи като Алианса за ваксини "Гави" работят за изработването на предварителни квоти за купуване, така че страните с ниски и средни доходи също да получат достъп до ваксината срещу коронавируса.
Хакери крадат разработките
Доминик Рааб е сигурен в руската намеса
Хакери, подкрепени от руската държава, се опитват да откраднат проучвания за ваксина и лечение на COVID-19 от академични и фармацевтични институции по света, обяви на 16 юли Националният център за киберсигурност на Великобритания.
Координирано изявление на Великобритания, Съединените щати и Канада приписа атаките на група АРТ29, известна още като Cozy Bear, която те твърдят, че почти сигурно оперира като част от руските разузнавателни служби.
"Ние сме абсолютно сигурни, че руски разузнавателни служби са били замесени в кибератака с цел да саботират или да се възползват от изследванията и разработките", увери британският външен министър Доминик Рааб.
Министерството на правосъдието на САЩ пък обвини на 21 юли двама китайски хакери, които в сътрудничество с властите в Пекин са откраднали данни за изследвания и разработки от различни компании в поне десет държави по света, включително данни за лечение, тестване и ваксини, свързани с COVID-19.
