Нещата са прости, простички, та чак простовати.
Дебеландия си има строг ред и ясни правила. Държавата е монархия от френски тип, т. е. абсолютна. Монархът слънце е създал всички условия за безметежен живот. Създал е и апарат за управление: назначил си е министър-председател, отгледал е предана администрация и послушна опозиция, посочил е олигарси, поставил е прокурор, погрижил се е дори за художествената самодейност, като е разпоредил да има театрална трупа, наречена „Парламент“. В монархията ценят високо предимствата на тишината и мрака.
Дебеландия си има и своя Еврозона. Тя е частна собственост на правилно лице, на име Пепи Еврото. Това е Зоната на Пепи, простира се на горните етажи, разказват герои от сюжета. Под нея е разположена чакалнята на Евро-зоната, наречена „Осемте джуджета“. За влизане там се чака на опашка, но тя върви бързо. Един зад друг покорно се изреждат бизнесмени, индустриалци, търговци, омесени с обикновени шанаджии. Всички са кандидати за справедливост. И я получават.
В чистилището на чакалнята джобовете и портфейлите им стават чисти и празни като новозакупени детски пелени. Сега вече бизнесът е прочистен. След тази санитарна процедура, той става и ненужен: спокойно можеш да се озовеш гол, олекнал и оневинен в Еврозоната, рая на г-н Еврото, където при добро поведение има изгледи за прилична оценка и скромна, но почтена служба в администрацията на Дебеландия.
Ето защо цял свят знае, че Дебеландия е истинското име на справедливостта.
Дебеландия е едър производител на щастие и тъй като то е държавен монопол, се нарича „държавно щастие“. Щастие има в изобилие, и когато не се продава, дори се подарява. Остава и за износ.
Повече от 10 г. Дебеландия безусловно внася в съседна България безценния продукт „държавно щастие“(който не е следил трудовете на Т. Живков, да прочете О. Хъксли, „Прекрасният нов свят“).
В своята идеологическа самота, Дебеландия граничи единствено и само с България. Всъщност това е „един народ, две системи“, както се изразяват някои съвременни китайски мъдреци. Но хармонията си има своите вредители. Неблагодарни елементи и анархолиберали в България напоследък отказват дажбите „държавно щастие“, смущават тишината, късат мрака, и това неминуемо води до провокации и погранични конфликти.
На границата между Дебеландия и България сраженията продължават. Всяка вечер от 19 часа.
Така стоят нещата.
