Не знам защо, но от социализма ми се повдигаше най-много не заради идеологическата кретения, невъзможността да мръднеш зад граница или дефицита на вносни стоки. В последните от тези 45 години всичко това беше преодолимо – с четене, мислене, въображение, контрабанда и "Кореком". Първото място в класацията ми по непоносимост заемаше твърдо естрадната музика, следвана от борбата и щангите. Въобще от всеобщото лицемерие в служба на партийната номенклатура в двете й водещи патологични разновидности – творческа и физкултурна интелигенция.
И ето ги днес противни като някога. Музата така ги налетяла, че създали "Песен за Банкя". Един хубав ден в началото на март поетесата Румяна Николова донесла на композитора Хайгашод Агасян стиховете и попитала дали е съгласен да напиша музиката. Речено – сторено, пък и похлупакът си намерил гърнето – Агасян бил свързан от детството си с Банкя, понеже родителите му ходели там всяко лято на процедури. А пък в Столична община "вероятно" чули песента и казали, че много им харесала.
"Хората са изнервени от много неща, понякога нямам обяснение на реакциите им. Тук няма политика, а творчество", твърди композиторът, чиито мелодии се различават една от друга най-вече по речитативите на Недялко Йорданов, присвоили графоманския реализъм на Трендафил Акациев. Къде, къде напред е Веселин Маринов с "Нашата полиция", за която твърдеше че е създадена да възпитава в любов към МВР под обаянието на Цветан Цветанов.
Да не се докачат хората в Банкя, като роден софиянец се подписвам с двете ръце че това е най-хубавото място на или край столицата. И не питам за платените хонорари на отбора юнаци и юнакини зад микрофоните в звукозаписното студио. Ама това: "Моя Банкя, ти си в нашите души! Тебе, Банкя, Бог благослови! С мисълта за Банкя дишам аз докрая! В мен си ти, зрънце от рая!", напомня друго: "Благодарим ти Бойко. Ти направи най-хубавото нещо за нас. Всички сме твои хора!"
После видеото от посрещането на премиера във Враца взе нещо да изчезва от мрежата, щото стана ясна хранилката на посрещачите.
Напомня и трето – създадената преди няма и десетилетие изповед: "Правец, град чудесен, малък – интересен! Всички го обичат и към него тичат! Айде де, айде де – Правец град чудесен е! Айде де, айде де, всички го обичаме!"
Неведоми са пътищата Божи и откровенията на човешките души – едни протестират, други песни съчиняват… Ама, в появилия се тези дни запис на на един велик комбинатор се казва: "когато си обграден от тъпанари нито може да се прави политика, нито да се говори истината и да се правят реформи…!"
Нещо да възразите?!
