Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Ваксината, с която светът ще се пребори с коронавируса се очаква на пазара в най-скоро време – такива са очакванията и дори вее са направени първите заявки за закупуването й. Сега се умува доколко ефективна е обявената от руснаците. Администрацията на САЩ вече е поръчала милиони дози на базирана в САЩ фармацевтична компания. Тази новина дойде като дълго чакан попътен вятър в платната на лутащ се платноход и окрили пазарните участници.
Не бива обаче да забравяме, че напрежението в търговските отношения между двата световни икономически колоса не е спаднало. Противоборството между САЩ и Китай не е приключило. Също така трябва да се обърне внимание и на различни други регионални конфликти, които набират сила и може всеки момент да избухнат като вулкан и да потопят света в нов тъмен период.
Инвеститорите като че ли загърбиха геополитическите напрежения, които тлеят в много точки на световната карта, и се впуснаха да придобиват по-рисковите и по-доходоносни корпоративни книжа, разпродавайки по-сигурните държавни облигации на САЩ и Германия. Тук е мястото да отбележа, че дилърите търгуват очаквания, т.е. какво би било положението на даден отрасъл и на дадена компания след определено време. Така – погледната през призмата на предстоящото откриване на ваксина, ситуацията изглежда една идея по-добра. Още повече, че лесните пари, отпускани от централните банки и правителствата при ниски лихви, изглежда като да нямат край.
Водещите борсови индекси, които са най-прецизните барометри на пазарните настроения, отчетоха ръстове. Американският Dow Jones Industrial Average и немският DAX нараснаха с по 3% за последната една седмица. Оптимизмът на американският и на европейския пазар не бе напълно споделен от азиатските им колеги, където японската фондова борса отчете ръст от 1.2%, но китайската бе оцветена в червено, отчитайки спад от близо 3% на седмична база. Този разнобой идва да покаже, че разделението на света вече е факт.
Разделение има и в Европа, разделение се забелязва навсякъде. В същото време се отчита консолидация в доходността на държавните ценни книжа. Спредът между американските и немските 10-годишни държавни облигационни емисии е на исторически ниски нива от едва 110 базисни точки вече няколко месеца. Причината за синхронните им движения и в същото време за процеса на сближаване, е сходната монетарна политика на централните им банки: на ниски лихви и количествени облекчения за банковата система.
Нестабилната международна обстановка и събитията у нас спряха възхода на цените на българските еврооблигационни емисии и респективно понижаването на доходността им. През изминалата седмица се забеляза известна консолидация в движението на цените им.
Ценови колебания не липсваха. Най-дългосрочната ни емисия – с падеж 2035 г., загуби 25 евроцента от цената си. Доходността й се повиши и вече се търгува при 1.04% годишна доходност. Книжата с падежи 2028 г. и 2027 г. пък бяха купени и доходността леко се понижи съответно до 0.10% и 0.05% на годишна база. Най-краткосрочните ни еврооблигации – с падежи 2024 г., 2023 г. и 2022 г., се котират под нулата при съответно минус 0.08%, минус 0.15% и минус 0.20% на годишна база.
Без изменение в цените останаха книжата, търгувани на вътрешния вторичен пазар. Раздвижване при тях може да се появи при пускане на нови емисии на първичния пазар.
