Ами прави са хората да искат смяна на системата. И измитане на всички гьонсурати от кабинетите на властта. За разлика от предишни подобни казуси, в жертва на днешното метене трябва да падне и парламентарната опозиция – заради имитирането на дейност, заиграването на иди ми – дойди ми с управляващите и успешното легитимиране на задкулисието.
Поводът за тези топли уводни думи е известен.
На 6 август БСП поиска извънредно заседание на Народното събрание и задължи правителството в 7-дневен срок да внесе актуализация на бюджета заради социално-икономическите мерки за преодоляване на коронакризата.
Втората точка от дневния ред трябваше да бъде изслушване на премиера Борисов и МВР шефът Христо Терзийски по повод „охранителните“ издевателства над журналисти и протестиращи, осквернили на 5 август Националната конференция на ГЕРБ в „София Тех Парк“.
Интимната идея на „червените“ бе повече от очевадна.
Ако Борисов
успее да влезе в парламента без нито едно леке от домат или яйце – прекрасно:
милиони ще гледат по телевизора как премиерът се пече на трибуната като пиле на грил, а левицата безпощадно му къса шортите с нелицеприятни въпроси.
Ако Борисов се скрие в джипката си и отпраши по някоя от прекрасните си магистрали към Н-ската инфраструктурна гордост – още по-прекрасно: милиони ще гледат и слушат по телевизора какво мисли левицата за управлението на ГЕРБ и какво ще потече от чешмите, когато столетницата вземе властта: мед, мляко или и двете едновременно.
Както обикновено обаче се случва,
и „червената“ хитра сврака си намери майстора.
Изходът на Борисов от патовата уж ситуация се оказа гениално прост: управляващите депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти, както и колегите им от фундаментално безсмислената парламентарна група на „Воля“ просто не дойдоха на работа. По своя воля, естествено, а не защото някой ги е изкомандвал с есемеси, електронни пощи или в директен телефонен разговор.
За да довършат сценария по орезиляването на ГЕРБ, Корнелия Нинова и колегите й спретнаха „импровизиран“ брифинг и си казаха… цялата казванка:
„ГЕРБ и управляващото мнозинство си направиха ритуално самоубийство от страх…
В момента сигурно никой в държавата – дори и от ГЕРБ –
не знае колко са парите в бюджета, какъв е дефицитът,
излишъкът, колко са кредитите, при какви условия ще се връщат…
Страх от реакцията на опозицията, страх от протеста, страх от истината. Българският народ днес видя нагледно как се руши държавност. Бойко Борисов днес за пореден път показа как се погазва върховенството на закона. Защото раздаването на пари може да се случи само през Закона за бюджета и през неговата актуализация в парламента…
За един месец премиерът Борисов раздаде или обеща, в бъдеще време – несигурно, над 2 млрд. лв. – без план, без критерии, без оценка на кого ще помогнат тези пари, как ще стабилизират икономиката. Българи, с вашите пари, през последния месец той си купува лично оцеляване и печели време, за да си допълни онова чекмедже – с пистолета…
Ние, от БСП, настояваме за
разделение на властите и парламентарен контрол върху изпълнителната власт.
Вместо това, днес имаме поредното доказателство за диктатура в държавата. Един човек за пореден път погази тази институция и еднолично решава съдбата на милиони хора…“
Всяка дума бомба, всеки ред снаряд? Може, но… халосни, като за упражнение в час по военно обучение. Защото, малко по-късно, само с едно изречение Нинова и съратниците й угасиха революционния плам, който трябваше да обхване и твърдия им електорат, и евентуалните им симпатизанти.
„Обмисляме дали да не поискаме ново извънредно пленарно заседание“, обяви Корнелия Нинова и за пореден път сбъдна поговорката „Кой ми се… изтакова в гащите!“
Защото, ако искаше да произведе нещо смислено от днешния предизвестен скандал, лидерът на БСП трябваше да направи нещо далеч по-логично и по-очаквано:
да призове членовете и симпатизантите на бунт,
да ги изкара на улицата и да ги държи там до окончателната победа на здравия разум.
И понеже точно здравият разум не е на мода сред обитателите на т. нар. политически елит, „бюджетното“ озлочестяване на ГЕРБ и лично на неговия бащица е на път безславно да отгърми в дефилето на историята. Ръка за ръка със „столетницата“ или поне със сегашното й ръководство.
Не по-различно е дереджето и на останалите системни партии, намиращи се уж в опозиция.
ДПС си трае,
гледа сеира на „колегите“ и тихомълком стяга редиците за избори.
Фактът, че прокуратурата обяви летните сараи на Доган за незаконни по никакъв начин не нарушават олимпийското им спокойствие. Защото, ако намеренията на обвинението и констатациите на ресорните ведомства целяха оздравителен ефект, багерите вече трябваше да събарят незаконните постройки и съоръжения. Под бурните аплодисменти на многохилядното множество, стекло се в парк „Росенец“ в знак на солидарност със закона.
Марешки си е Марешки. Може да ругае и критикува Борисов и ГЕРБ от сутрин до вечер, но стане ли въпрос за парламентарно оцеляване – празно няма. Винаги е с когото трябва.
Колкото до
извънпарламентарните борци за правда и свобода,
за тях просто няма смисъл да отваряме приказка. Откакто резнаха субсидиите, те просто се разтвориха в небитието. И сякаш излъчиха Татяна Дончева за единствен свой говорител.
Така че прави са протестиращите. Тотален рестарт на системата – с нови лица, нови партийни субекти, нови идеи. Защото, ако някой попита Нинова защо БСП трябваше да иска извънредно парламентарно заседание с претенция, която за по-малко от месец и половина не може да бъде удовлетворена – дори и при най-добро желание – какъв ли отговор ще чуем?
А дали някой ще научим чие точно гениално въображение е решило, че точно актуализацията на бюджета по никое време е единствената смислена причина, заради която Бойко да се яви на килимчето в парламента?
Едва ли. И затова – кой откъде е!
