Акциз върху ските – ето идея за нови бюджетни приходи. Този налог вече е съществувал, въведен е през 1936 година. Лятото е най-подходящото време да се легализира нещо подобно и да се подпомогне малко приходната част на бюджета. Така се шегува с историческия факт специалистът по стопанска история проф. Пенчо Пенчев от УНСС.
През посочената година в Държавен вестник е публикуван Закон за облагане на ски притежателите с акциз. В него пише, че всеки притежател на ски е длъжен да ги декларира пред акцизните власти. Новият налог е бил в размер на 200 лева, платим до 15 март, след което глобата е в размер на 50 процента.
Какви други екзотики е имало през годините в България?
През 90-те години кожените и кожухарските изделия са били облагани като луксозни стоки. Например при обсъждане в Народното събрание през 1995 г. се предлага съществуващият преди това 40% акциз върху кожени и кожухарски облекла да стане 50% за изделия от дивечови кожи и 10% за изделия от кожи на едър и дребен рогат добитък.
Има живи свидетели и на данъка за радиоапарат (известен още като радиотакса), съществувал в България през по-голямата част от XX век. Въведен е през 20-те години, след началото на радиоразпръскването в страната. След 1944 г. таксата се запазва и се събира от домакинствата, които притежават радиоприемник. По-късно тя е разширена и за телевизионните приемници. Много български домакинства я плащат до 1998–1999 година. След това този начин на финансиране е отменен и Българското национално радио и Българската национална телевизия започват да се финансират основно от държавния бюджет.
Интересен факт е, че подобни такси все още съществуват в някои европейски държави. Например във Великобритания дълго време се е плащал телевизионен лиценз, а в Германия и днес има задължителна обществена медийна такса, независимо дали притежавате телевизор или радио.
България исторически е имала сравнително малко „странни“ такси. Повечето са били върху алкохол, тютюн, сол, горива и някои луксозни стоки.
Акцизът върху ракията (1883 г.) е един от първите български акцизи. Облагало се е дестилирането на спирт и ракия с процент от стойността на напитката. Интересното е, че ракията за износ е била освободена от акциз, за да се насърчава търговията.
Акцизът върху виното (1918 г.) е подобен налог. След Първата световна война държавата въвежда акциз и върху местното и вносното вино. Дотогава то не се е смятало за лукс.
Дълги години държавата е държала монопол върху солта. След 1908 г. монополът е премахнат, но солта остава обложена с акциз и мито. Днес това звучи необичайно, защото тя е основна хранителна стока.
В българската история все пак е имало и доста странни акцизоподобни данъци. (Да не забравяме, че данъкът и акцизът са два вида задължителни плащания към държавата, но между тях има важни разлики.)
При социализма имаше ергенски данък, налаган върху неженени мъже с цел насърчаване на раждаемостта. Само че това не е акциз, а пряк данък.
Десятъкът до началото на 20 век е данък в натура, при който земеделците предават около една десета от реколтата.
Бейлик (данък върху овце и свине), също е наследен от османската данъчна система и запазен в първите години след Освобождението.
Любопитен факт е, че през XIX и началото на XX век много европейски държави са имали още по-екзотични акцизи – например върху свещи, сапун, карти за игра, прозорци и дори бради (в Русия). На този фон българската практика е била сравнително консервативна.
Ето някои от най-интересните и малко известни акцизи, които са съществували в България:
Кафето – до 2009 г. България беше една от малкото държави в Европа, които облагаха кафето и екстрактите от кафе с акциз. След присъединяването към ЕС този акциз беше премахнат.
Автомобилите – в периода преди 2007 г. новите автомобили с по-големи двигатели също са били акцизна стока. При влизането ни в ЕС този акциз отпада.
Картите за игра – още от началото на XX век върху тестетата карти се е събирал акциз, а върху опаковката се поставял специален бандерол.
Кибритът – в определени периоди през XX век кибритът също е бил облаган с акциз като масова потребителска стока.
Захарта – в отделни исторически периоди е имало акциз върху захарта, тъй като тя се е смятала за ценна и доходоносна стока.
Солта – макар по-често да е била държавен монопол, в различни периоди, както споменахме, върху нея също са се събирали акцизни или сходни косвени налози.
Приходна изобретателност не ни е липсвала, дано да не стигнем отново до необходимостта от нея.
