Европейският съюз за пореден път бе обвинен в неефективност и провинциална външна политика. Причината е плахата, закъсняла позиция за протестите в Беларус. Те започнаха на 8 август, когато според изнесените от властите данни президентът Александър Лукашенко спечели шести мандат с над 80% от гласовете, докато опозицията смята, че резултатите са тотално фалшифицирани.
Този път обвиненията са оправдани само отчасти. Брюксел бързо се ориентира и обяви, че не признава резултатите от вота. В същото време призна, че му е трудно да действа срещу Лукашенко, който е на власт от 26 години и открито разчита на подкрепата на Москва, за да запази властта си. А европейските институции не желаят да си имат работа с Владимир Путин, с когото и без това трудно работят. Но
картината в Беларус става все по-мрачна.
От началото на протестите досега са изчезнали десетки хора, някои от които бяха открити мъртви. Двама от лидерите на демонстрациите бяха арестувани, заедно с други около 7 000 души. Много от задържаните съобщават за побоища и изтезания в ареста. Опозиционният лидер Светлана Тихановска се принуди да избяга в Литва, защото се страхува за живота си и този на близките си. Въпреки това тя заяви, че е готова да ръководи Беларус и призова за създаването на правна рамка, която да гарантира нови честни избори. Тихановска бе изслушана от евродепутатите на 25 август.
През седмицата ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел реши да вземе отношение за ситуацията в източноевропейската държава. Той увери, че Евросъюзът следи развоя на събитията и съзира реална опасност Беларус да се превърне във "втора Украйна", имайки предвид конфликта с Русия след анексирането на Крим през 2014 година. Според него това можело да се избегне само чрез преговори с президента Александър Лукашенко.
"Проблемът на беларусите днес не е да избират между Русия и Европа, а да се сдобият със свобода и демокрация. Ситуацията в Беларус е сходна с тази във Венецуела. Николас Мадуро също е изправен пред протести, репресирани от властите. Мадуро и Лукашенко са точно в едно и също положение. Ние не ги признаваме за законно избрани. Но независимо дали ни се харесва или не, те контролират управлението и ние трябва да продължим да преговаряме с тях, въпреки че не признаваме демократичната им легитимност", обясни Борел.
Така, докато Брюксел търси правилния начин и момента да реагира и преговаря, насилието над протестиращите и в Минск, и в Каракас продължава. Над 25 опозиционни политически партии във Венецуела обявиха, че отказват да участват в насрочените от Мадуро парламентарни избори, които ще се състоят през декември. Те се опасяват, че резултатите ще бъдат фалшифицирани както предишния път. Само че
президентът остава глух за протестите
като междувременно ограничи до минимум правомощията на парламента, а депутатите няма на кого да се оплачат, защото съпругата на Мадуро – Селия Флорес, е главен прокурор на страната. Съединените щати, ЕС и още около 60 държави признаха за временен президент лидера на опозицията Хуан Гуайдо, който въз основа на конституционен текст обяви, че поема президентските функции заради тежката криза във Венецуела. Мадуро обаче продължава да държи властта, разчитайки на подкрепата на военните, Русия и Китай.
Както за Александър Лукашенко, така и за Николас Мадуро, Брюксел многократно заяви, че не ги признава за легитимни. Но какво от това? Очевидно съюзът, който може да бъде световен играч във външната политика, няма достатъчно авторитет пред диктаторите. Да, има и други външнополитически проблеми и конфликти, в които общността трябва да се намеси, за да си осигури позиции и влияние. В Близкия изток, в средиземноморския регион…, но тя остава все така несигурна и плаха за разлика от Русия, Турция, Иран, Обединените арабски емирства.
Естествено,
никой не очаква от ЕС да изпраща армии,
за да брани правата на протестиращите в Беларус. Но има механизми, с които да се стресне властта там. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел например съобщи, че Европейският съюз търси максималния вариант за решение на кризата, настоява за разследване на насилието срещу протестиращите и за защита на правото на беларуските граждани за свободен и демократичен избор. Председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен пък съобщи, че ще бъдат наложени персонални санкции на “лицата, отговорни за насилието и за подправянето на изборите”. Комисията ще предложи “в най-скоро време” списък с близки до президента лица. Оптимистичните очаквания са, че на голяма група беларуски управници ще бъде забранено да влизат в общността и
ще им замразят сметките в европейски банки.
Сред тях със сигурност ще бъде и Лукашенко, който беше изваден от санкционния списък на ЕС през 2016 г., като знак на добра воля. Фон дер Лайен подкрепи също така предложението на Организацията за сигурност и сътрудничеството в Европа да посредничи за започването на диалог между управляващите и представителите на опозицията за мирно предаване на властта.
Европейската комисия ще отпусне допълнителна финансова помощ на Беларус от 53 млн.евро, като основната част от сумата ще бъде предназначена за здравната система и за справяне с епидемията от коронавирус. По първоначални сметки 2 млн. евро ще отидат за “жертвите на насилието” , а 1 млн. за независимите медии и неправителствени организации.
Въпросът е добрите намерения действително да бъдат реализирани възможно най-скоро и особено персоналните санкции срещу хората на Лукашенко. Защото само така Брюксел ще излезе от обичайния си тон на добри пожелания и предложения за посредничество, и ще придобие някаква тежест пред диктаторите.
Станимир Вълков
