Заради пандемията общественият живот замря, но същевременно това показа, колко много се нуждае светът от промяна. Въздухът в градовете стана по-чист и отпадна болната тема на европейците – претъпканият транспорт преди и след работа. Временната почивка от шума, замърсяването и задръстванията отново постави на дневен ред темата за "умните градове".
Идеята за интелигентно решение на проблемите на градската среда чрез интернет не е нова. Много градове в Европейския съюз вече събират огромно количество данни чрез сензори, вградени в инфраструктурата. Като примери могат да се посочат "умните" улични лампи, които сами регулират интензитета на осветяване и сами се изключват, измервателите на качеството на въздуха, възможността да проверяваме кога ще дойде автобуса, без да се налага да чакаме на спирката половин час.
Бъдещето е на "умния град". Предимствата са, че се подобрява сигурността чрез свързване и автоматизиране на интелигентните технологии, пести се време и усилия, правят се значителни икономии, намаляват се задръстванията по улиците и се подобряват комуналните услуги. Трябва да е ясно обаче, че изграждането на градовете не бъдещето ще отнеме години, а и те нямат нищо общо с утопичните филми с летящи коли, портиери – роботи и училищни автобуси – хеликоптери.
"Умният град" няма да реши и всички проблеми на градската среда, с които се сблъскваме днес. Друг е въпросът, че реализирането на идеята зависи от технологиите и за да функционира населеното място по интелигентен начин в пълен мащаб, би трябвало цялата инфраструктура да е достатъчно защитена от кибератаки. В противен случай хакери ще могат да блокират цели селища, през системата да се планират атентати…
Най-големият страх на европейците е, че "умният град” тясно ще зависи от 5G свързаността, необходима за много бърз обмен на данни и все по-развит изкуствен интелект. Някои врагове на промяната на градската среда пък твърдят, че единствената цел на интелигентните улични светлини и всякакви други подобни неща е чрез сензорите да бъдат шпионирани хората.
Брюксел има големи планове в тази насока,
но парите са малко. Глобалните разходи за инициативи, свързани с умните градове, ще достигнат през 2020 г. почти 120 млрд. евро, според прогноза на компанията за пазарни проучвания IDC. До 2025 г. в света се очаква да има поне 88 умни населени места. Целта на ЕС е поне 35% да се намират на негова територия. Но това е трудно постижимо, като се има предвид огромното технологично предимство на азиатските държани и Съединените щати.
Изграждането на “умните градове” на Евросъюза е планирано за следващия програмен период 2021-2027 година – на практика те са съществен елемент от “Зеления пакт”. Както е известно бюджетът на общността за това време ще е 1.824 трилиона евро и европейските лидери се съгласиха да отделят 30% от него за постигането на климатичните цели. Освен това ще бъде създаден нов Фонд за справедлив преход, който да помогне на замърсяващите региони да финансират преминаването към по-чисти индустрии. Според евродепутатите обаче "зелените" пари са крайно недостатъчни. Те смятат, че общността се нуждае от 2 трилиона евро, които да бъдат инвестирани в икономиките, за да се решат проблемите на климата.
"Умните примери"
Първият град, които разчита на интелигентни технологии, за да подобри градската си среда, е Амстердам. Инициативата е още от 2009 г., когато се взима решение за създаване на собствена система за електронно управление. Тя бе наречена Amsterdam Smart City и събира идеи в няколко области – инфраструктура и технологии, енергия, вода и отпадъци, мобилност, управление и образование, граждани и живот. Пестеливите холандци намериха начин как да печелят дори от водите в канализацията. Специална технология се използва за получаване на протеини от мръсните води и ги превръща в специален протеинов прах.
Австрийската столица Виена пък си постави за цел до 2050 г. да се осигури максимално добро качество на живот за всички жители чрез пестене на ресурсите. Затова именно там се изгражда прочутият умен квартал Асперн, който ще предлага всякакви услуги. До 2028-та по-голямата част от проекта трябва да приключи и в квартала да заживеят над 20 хил. души.
И Πapиж започна aмбициoзeн пpoeĸт. Инициaтивaтa, нapeчeнa Rеіnvеntеr Раrіѕ, тръгва от пpeдлoжeния на гpaждaни ĸaĸ дa бъдaт изпoлзвaни и peнoвиpaни ocтapeлите и излeзли oт yпoтpeбa cгpaди. Ocвeн тoвa се въвeждaт oĸoлo 14 000 вeлocипeди в yпoтpeбa зa цeлия гpaд за oблeĸчaвaнe нa зaдpъcтвaниятa и нaмaлявaнe нa зaмъpcявaнeтo на въздуха.
От своя страна Барселона разработи програмата CityOS, чрез която се превърна в града с най-добре регулиран трафик. Сред по-любопитните примери попада специалната сензорна технология в парковете, където в реално време се предават данни в какво състояние са те, дали имат нужда от поливане или от почистване. Енергията в част от сградите се добива чрез фотоволтаични инсталации, използват се също термопомпи за загряване и охлаждане.
Добър пример е и съседна Румъния, където в последната година се появиха първите къщи, при които за топлоизолация се използва биоматериал, произведен от овча вълна. Страната се възползва от обстоятелството, че там се отглеждат над 10 млн. овце.
И у нас се правят първите крачки
За умните градове в България се заговори едва през последните няколко години, но идеята бе приета добре. Средства от програмата “Околна среда” бяха пренасочени към схемата за чист въздух. Вече са доставени първите електрически автобуси, а предстои да бъдат пуснати и такива, които се захранват се от т.нар. ултракондензатори. Те са по-компактни и съдържат по-малко потенциално опасни вещества от батериите.
С парите от Брюксел могат да се купуват екологични превозни средства. Близо половината от парите са за София – 218 млн. лв. За Варна са 70 млн., Бургас – 65 млн., Ст. Загора – 45 млн., Русе – 39 млн., Враца – 26 млн., Плевен – 15 млн., Перник – 6 млн., Хасково – 5 млн и т.н.
Стара Загора е сред най-напредналите по отношение на интелигентните технологии. Там вече работят умни светофари, модерна билетна система, както и мобилно приложение за градския транспорт, което може да се инсталира на телефона от Apple App store и Google Play.
Монтана пък купи 240 контейнери, които веднага сигнализират, ако някой ги премести или запали огън в сметта. Те следят количеството на боклука и за неправомерно изхвърлени строителни отпадъци.
Станимир Вълков
