Ако юлският ръст на инфлационните показатели в САЩ е указател за бъдещето на глобалните пазари, той може да се окаже изключително лоша новина за инвеститорите в държавни облигации на Индия, Русия и Мексико.
Книжата с фиксиран доход на тези три държави изглеждат най-уязвими на скок на потребителските цени, сочи проучване на екип на агенция "Блумбърг" под ръководството на Маркус Вон – стратег за развиващите се стопанства. Анализирани са десет развиващи се пазари – Индия, Русия, Мексико, Бразилия, Китай, Малайзия, Тайланд, Турция, Индонезия и Южна Африка. Изводът е, че реалната доходност на индийските, руските и мексиканските облигации е най-ниската в тази група спрямо усреднената им стойност за последните три години. Което им оставя най-малък буфер, ако плахите първи инфлационни признаци се окажат прелюдия към глобален ценови шок.
На противоположната страна са облигациите на Южна Африка и Индонезия, които изглеждат в най-добри позиции да преодолеят какъвто и да било инфлационен ръст, предизвикан от щедрите стимули, които централните банки хвърлиха в помощ на националните икономики в битката им срещу COVID-19, констатират анализаторите на "Блумбърг".
Ускоряването на инфлацията може да се окаже особено деструктивно за развиващите се пазари, защото сваля реалната премия на доходността, която компенсира инвеститорите за вложенията им в активи с по-висок риск. Натискът от растящите цени ограничава и възможностите на централните банки да понижават лихвените проценти, което може да усложни допълнително процесът на възстановяване от пандемията от коронавируса.
Пробити тавани
Една от държавите, които вече се сблъскват с растяща инфлация, е Индия. Там индексът на потребителските цени надхвърля определения от централната банка таван от 6% през всеки месец от тази година с изключение на март заради поредицата от лихвени редукции. Това тласна надолу реалната доходност на десетгодишните облигации до минус 0.68% – доста под средната стойност за последните три години. Основният дял от изненадващия индийски инфлационен подем идва от растящите цени на храните, докато в останалите дялове от икономиката се наблюдава по-нисък ценови натиск от локалните "карантини" за овладяване на заразата.
Расте инфлационното предизвикателство и в Русия, където индексът на потребителските цени се изкачи до 3.4% годишно през юли – най-високата стойност за последните осем месеца. Това свали реалната доходност на десетгодишните руски облигации до 2.78 процента.
В Мексико скокът на цените на горивата и на енергията изпрати инфлацията до 3.62% през юли – най-солидна от една година насам. И изправи мексиканските власти пред дилемата дали да продължат да понижават лихвените проценти или да се въздържат.
Широкият план не е еднозначен
По-широката картина за развиващите се пазари е доста по-неясна. Индексът на потребитеските цени на тези стопанства като цяло падна до 3.01% през второто тримесечие при средно 4.75% доходност на десетгодишния дълг.
Според анализатори, в искорически план ценовият натиск, предизвикан от щедра парична или фискална политика по правило прелива от развитите към развиващите се пазари и в момента се наблюдават наченки на подем. Което означава, че централните банки на развиващите се стопанства трябва да започнат да повишават лихвените проценти през 2021-а, когато латентният инфлационен натиск започне да избуява.
Индексираните спрямо инфлацията облигации, които отчитат очакванията за потребителските цени, също не са еднозначни. Доходността на южноафриканските книжа от този тип се е повишила до 5.14% (най-високата стойност за последните шест седмици), но все още е под средните за последното десетилетие 6.19 процента. Възвръщаемостта на бразилските десетгодишни инфлационно-индексирани облигации пък се изкачи до 4.21% през миналата седмиа – над тазгодишния минимум от 3.47 процента.
Въпреки пъстрата картина обаче, общата инфлационна тенденция изглежда възходяща. И се следи много внимателно от инвеститори и търговци.
