Омертата за мълчание за зулумите в управлението на туризма ни …е гарантирана със закон. До този извод стигна разследващия журналист на в. „Банкеръ“ след двуседмични опити да получи изчерпателна информация за начина, по който са проведени последните „конкурси“ за концесионирането на българските плажове от Министерството на туризма. Оказа се, че откритите от нас „пропуски“ в информационната система на ведомството, останали в наследство то екоминистър Ангелкова, са добре “облечени” в членове и алинеи, за да останат в тайна нейните фаворити. А точно тази система би трябвало да дава яснота за броя на участниците в този вид състезания и за аргументите, с които са предпочетени и избрани кандидатите.
От години в. „Банкеръ“ следи стриктно раздаването на парчетата от тази част на държавната баница. И когато става дума за наемни договори, и когато иде реч за 20-годишно концесиониране на бреговата ни ивица.
Странно защо обаче информацията за наемните отношения е по-пълна, а тази за концесиите е твърде завоалирана. При конкурсите за наем, министърът издава заповед, в която са посочени както участниците в състезанието, така и избрания претендент. Не така обаче стои въпросът с концесиите.
Информацията за тях може да се добие чрез решенията на Министерския съвет (естествено приети по предложение на министъра на туризма, който провежда „конкурсите“). А в тях
се посочва само името на избрания концесионер.
Зад тази чиновническа алабалистика, прозира единствената цел на подобна „стриктна законност“ – да се замете същността на информацията.
Но както се казваше в една поговорка: който търси – намира.
Още преди повече от месец в.„Банкеръ“ посочи в публикацията си „Николинка и седемте плажлета“, че разпределението на концесиите на плажовете у нас отдавна е било направено, а
на Ангелкова се паднала „честта“ да изпълнява указания…
Това подсказват сегашните избранници на бившата началничка на туризма, на които тя гарантира бизнеса по плажната ивица за следващите две десетилетия. За всички, попаднали на богатата трапеза по всяка вероятност е била заделена подобаваща хапка.
Какво всъщност се случи?
Само за два месеца и то в пика на проблемите в целия туристически бранш, Ангелкова успя да организира и да доведе до финал провеждането на купища процедури за отдаване на концесия на „изостаналите“ от предишното (пак от нея) раздаване на атрактивни плажове по Черноморието.
Ако съдим по „прецизираните“ официални данни, до които можем да се доберем, търгът за
един от най-красивите плажове край Каварна – “Иканталъка 2”
е бил проведен на 26 юни “чрез видеоконферентна връзка“. Не е ясно нито колко са били кандидатите, нито кой и как ги е оценявал. Избранникът обаче вече е известен – „Лайтхаус бийч“ ЕООД. Името на въпросния стопанин едва ли е изненада за някого, тъй като през 2015 г. същата фирма спечели „конкурса“ за наем на същия плаж – в състезание сама със себе си. По това време тя се яви да наддава с едногодишна бизнес история и капитал от 100 лв., който до ден днешен не е увеличен дори с 10 стотинки. Тогава контрактът беше подписан срещу годишна наемна цена от 5466 лева (по-евтино от такса контейнер за смет на фирма в София).
Сега чрез Държавен вестник ни съобщават, че концесионното възнаграждение за първата година от срока на концесията е в размер на 7302 лв. без ДДС, а предвидените инвестиции за целия 20-годишен срок на договора са в размер на 380 114 лева с ДДС.
Дружеството, което ще стопанисва този плаж през следващите две десетилетия, се управлява от Атанас Кьосев и е дъщерно на регистрираното в Сейнт Винсент “Лайтхаус голф енд СПА хотел”. То пък притежава луксозния голф и спа комплекс, който се намира на пет км от Балчик.
Следващата приключила процедура е
за “Къмпинг Градина – централен” – част 1, край Созопол.
Комисията по избора на концесионер е заседавала на 10 юли, но информация за участниците не е огласявана до днес. Ясен е само победителят – „Къмпинг Южен Бряг” ЕООД. И това едва ли е изненада за някого, защото от 1 юли 2016 г. този плаж се стопанисваше от същото дружество. То пък е управлявано от Павел Христов, но негов краен собственик е регистрираното на остров Ман дружество „Блек Сий Пропърти Плс“.
Ако съдим по данните в информационната система „Дакси“, всичките му дружествени дялове са заложени в Централна кооперативна банка. Новият-стар чорбаджия на плажа се е задължил да плаща годишно концесионно възнаграждение за първата година от срока на концесията в размер на 90 758. 57 лв. без ДДС.А обещаните инвестиции, свързани с подобряване на достъпа до морския плаж за 20-годишния срок на концесията са в размер на 231 295 лв. с ДДС. Хубаво е да посочим, че този харч е за терен с обща площ 79 978 кв. м., а дължината на бреговата линия е 1224 метра.
В летните жеги,
в Министерството на туризма е кипял доста трескав труд.
На 10 юли е приключила и „надпреварата“ за другия созополски плаж -„Дюни“. Както е известно от години той се стопанисва от едноименното акционерно дружество на Людмил Стойков, което е собственик и на хотелския комплекс до брега. Сега нещата не са се променили. И тук новият чорбаджия на плажа си е… старият.
Предишният контракт с “Дюни” АД беше подписан от Ангелкова преди три години. Ако съдим по проекта на сегашния концесионен договор, общата площ на този плаж е 32 414 кв. м., а дължината на бреговата линия е 451 метра. Началната тръжна цена тук беше обявена в размер на 147 435.06 лв. без ДДС. Очевидно
„наддаването“ е било повече от семпло,
тъй като контрактът е подписан за годишно концесионно възнаграждение за първата година от срока на концесията в размер на 148 739.80 лв. без ДДС. Предложението за инвестиции, свързани с подобряване на достъпа до морския плаж, които дружеството е направило , за да спечели конкурса, са на стойност 78 722 лева.
Самият Стойков е известен най-общо с четири неща – с бизнес със стомана и скрап, с курорта “Дюни”, със спонсорството на президентската кампания на Георги Първанов и с мегаделото за източването на 7.5 млн. евро по Програма САПАРД, което безславно “катастрофира” в съда.
През април 1999 г. Стойков купува срещу 2.7 млн. долара курортното селище “Дюни”. Сега то включва 4 хотела (два от които петзвездни, на брега на морето) и вилно селище, разполагащо общо с 1297 стаи. Собствеността отдавна е прехвърлена към офшорни компании.
Според списъка на акционерите, присъствали на едно от последните общи събрания на дружеството, регистрирано на Сейшелските острови – “Класик травел сървисис”, то владее 72% от капитала, а 27% държи “Бест травел”, регистрирано в Белиз. Инак, “Дюни” АД се управлява от Елза Радкова, която – според информации в медиите – е дългогодишна спътница в живота на Стойков. Радкова е управител и на “Астория груп” ЕООД, което е еднолична собственост на “Дюни” АД.
„Уморителен“ ден за Ангелкова е бил 13 юли.
Тогава са приключили процедурите по възлагане на още две концесии. Първата е за
морски плаж “Поморие – юг”
чиято обща площ е 47 159 кв. м., а дължината на бреговата линия е 812 метра. При минимално обявеното концесионно възнаграждение от 180 880.13 лв. без ДДС, победителят в състезанието – “ИТ МАРИНА БРЯГ” ЕООД, е подписал контракт за годишно концесионно възнаграждение за първата година от срока на концесията в размер на 200 663.89 лв. без ДДС. Предвидените инвестиции за целия срок на концесията са 206 890.80 лева.
Фирма „ИТ МАРИНА БРЯГ“ е регистрирана през март тази година с …10 лв. капитал. Тя е собственост на 33 годишният Йордан Събев. Какви ли гаранции за финансова стабилност е дало това новоучредено дружество не е много ясно? В същото време обаче, няма как да не се направи аналогия с предишния наемател на този плаж – фирма “Фаст ком” ЕООД, собственост на Славчо Събев, който през 2016 г. сключи договор за петгодишен наем на същата тази брегова ивица. А година по-късно успя да пребори конкуренцията и за 20-годишната концесия на централния плаж в Поморие.
Както в. „БАНКЕРЪ“ писа още тогава,
Славчо Събев далеч не е случаен играч.
Ако се проследи историята на фирмата му в архива на “Държавен вестник”, ще се види, че тя е регистрирана на 28 ноември 1997 г., а като нейни собственици са вписани Красимир Маринов (Големия Маргин), Димитрий Минев (Димата Руснака) и Райчо Райчев. През 1999 г. се появява още едно познато име – Румен Гайтански (Вълка). Сменят се и хората в управлението – Големия Маргин напуска, а на негово място влиза Любен Пехливанов. Явно при преразпределението на “сикаджийското” наследство тази част се е паднала на Събев.
Дали пък собственикът на прясно регистрираното дружество “ИТ МАРИНА БРЯГ” Йордан Събев, всъщност не е близък роднина на стария познайник Славчо Събев…?! Защото в нашата държава нищо не е случайно.
Несебърският плаж „Обзор – Мотела“,
си има нов концесионер. Това е несебърската фирма “БИЙЧ РЕВЮ” ООД, собственост на Борис Гюнелиев и Петър Пасков. За тях се говори, че са сред наследниците на бившата силова групировка ВИС. Пасков е съдружник в “Ла Страда” ООД заедно с Пламен Тимев-Ганди и убитите братя Васил и Георги Илиеви.
Сега несебърските бизнесмени ще стопанисват плажна ивица с обща площ 69 047 кв. м. и дължина на бреговата линия от 1138 метра. Контрактът с тях е подписан за годишното концесионно възнаграждение за първата година в размер на 115 339.63 лв. без ДДС, при първоначално обявена тръжна цена – 105 924.15 лв. без ДДС.
Досега този плаж се стопанисваше от варненската „Турист инвестмънт“ ЕООД, еднолична собственост на регистрираната във Великобритания „ASORTIS LIMITED“ и управлявано у нас от Виолета и Христо Асенови.
И друга „странност“ в информационните масиви
на министерството на туризма откри „Банкеръ“. Някак необяснимо в сайта на ведомството изчезна обявлението за концесионирането на плаж „Лозенец“, което се проведе при двуседмична „съкратена“ процедура след обявяването на „конкурса“, до месец май.
Ангелкова го сложи на тезгяха, независимо, че плажът си имаше наемател, чийто договор изтичаше… догодина.
Още тогава „Банкеръ“ отбеляза, че в заповедта на Ангелкова ведно с десетките приложения, които трябва да попълнят мераклиите за участие в процедурата, е посочена начална тържна цена за този обект, която е – 141 191 лева. Впечатляващо е, че
тя е сериозно намалена в сравнение с обявената през 2016 година.
От направената справка в архива на обявленията за този плаж се вижда, че преди четири години началната тържна цена за сключване на петгодишен наемен договор (през май 2016 г.) е била 215 679.76 лв. без ДДС. А досегашният наемател на плажа “Биг стар Трейд” АД получи договора с оферта за годишен наем в размер на 270 960 лв. с ДДС.
Сега определеният концесионер на плажа за следващите 20 години е „Атрикор“ ЕООД. Дружеството е регистрирано преди година и е собственост на софийското „Трипотри“ ООД ( с капитал от 100 лв.), което се води притежание на Анатоли Асенов и Диян Чакъров. Новоназначените концесионери ще плащат годишно концесионно възнаграждение за първата година от срока на концесията в размер на 145 059.25 лв. без ДДС. А предложението за инвестиции за подобряване на обектите на инфраструктурата на морския плаж за срока на концесията е в размер на 279 492 лв. с ДДС.
Чрез системата за индиректни връзки на „Дакси“, името на Асенов може да бъде „вързано“ с
много известни лица от бившата СИК.
Като например със Силвия Панагонова (вдовицата на покойния силов бос Милчо Бонев – Бай Миле), с прославилия се в последно време бивш депутат от НДСВ Димитър Ламбовски и се стигне до люпилнята на СИК от зората на демокрацията – „Интергруп“, с водеща тогава фигура Младен Михалев – Маджо, в която неизменно присъстваха и имената на Румен Николов – Пашата, Дмитрий Минев – Руснака и братя Маргини.
Прогнозата на в. „Банкеръ“ от май т.г. за победителите в този „конкурс“, направена в публикацията под заглавие „Ангелкова разчиства Лозенец за новите концесионери“, се оказа съвсем вярна.
И да не забравяме, че става дума за обособена част от крайбрежната плажна ивица, чиято обща площ е 55 722 кв. метра. Вярно е, че на една голяма част от нея са разположени неподвижни пясъчни дюни с тревна растителност (т. нар. сиви дюни), които – според последните заснемания – са с общо 19 770 кв. м. и по закон се изключват от активната плажна площ.
В същото време обаче този плаж е с доста добра дължина на бреговата линия – 648 м., и това не е за пренебрегване. Което обяснява защо тази част от крайбрежието няма как да бъде дадена на “случайни” хора. Както и всички останали, които Ангелкова раздаде по списък и успя да превърне своите фаворити в местни феодали на едни от най-атрактивните плажове по черноморското ни крайбрежие.
Отделно, че години слушахме обещанията й как цените на плажните принадлежности, ще бъдат намалени, но новоподписаните концесионни договори дори не навяват подобна мисъл. В повечето от тях цените са по 10 лв. за чадър и шезлонг…
Как при това положение взорът на българския турист да не бъде отправен към съседна Гърция…?!
И накрая, ако преди месец написахме “Николинка и седемте плажлета”, днес спокойно можем да обобщим ситуацията така: родните плажлета отидоха при бившите борчески момчета.
От архива
През август 2017 г., в качеството си на вицепремиер, Валери Симеонов заяви, че наематели и концесионери на плажове “клатят държавата през туризма”. И подкрепи това твърдение с конкретни имена: “Наематели и концесионери на плажове: “Слънчев бряг север” – Маджо; “Слънчев бряг централен” – братя Маргини; “Слънчев бряг юг” – Радо Слънцето; “Свети Влас” – там са, хайде, братя Диневи, те са си местни; Обзор “Плаж Север” – братя Маргини; “Поморие изток” – Радо Слънцето; “Поморие юг” – братя Маргини, “Поморие централен” – Маргините, “Бургас – Северен плаж” – Маргините. С такова разпределение на наемателите на плажовете какъв туризъм можем да очакваме…?”