След няколко дни мълчание на 16 септември финансовият министър Кирил Ананиев се похвали с думите "Изключителен успех" за емитирането на нов външен дълг чрез продажба на еврооблигации на международните пазари. И от гледна точка на самата процедура вероятно Ананиев е прав. Оценката на някои финансови експерти е, че действително правителството е постигнало добри условия по продажбата на облигациите. По пласираните 10-годишни ценни книжа постигната доходност е 0.389%, а по облигациите с матуритет от 30 г. – 1.476%. Общият размер на двата транша е 5 млрд. лева или 2.5 млрд. евро.
За сравнение при последните две продажби на облигации на международните пазари – през 2015 и 2016 г., бе постигната доходност в размер на 0.72% и 0.94% съответно. По този начин в рамките на две правителства с мандат на ГЕРБ външният дълг се увеличи с около 15 млрд. лева.
Има още няколко детайла, които оправдават задоволството на Ананиев. Първо към емисиите е имало силен интерес, като окончателният размер на регистъра на поръчките е достигнал 3,7 млрд. евро при подадени 254 заявки за 10-годишния транш, както и 3,6 млрд. при подадени 236 заявки за 30-годишния транш. Интерес към емисията са проявили инвеститори от цяла Европа, включително сериозни инвеститори като фонд мениджъри и банки, а 16% от общия обем на книжата е придобит от български инвеститори.
Министерството на финансите не пропусна да отбележи, че това е втората най-голяма сделка на правителството по пласиране на дълг, като 10-годишната облигация е постигнала най-ниския купон, респективно доходност и спред.
Отделно 30-годишните еврооблигации са с най-дългия матуритет, емитиран от страната ни. "Тази емисия допълни суверенната дългова крива на доходността на България и увеличи ликвидността на българския дълг", казват от ведомството.
Остава обаче горчивият привкус
от това начинание. Именно защото тези пари няма да влязат в икономиката. Нещо, което бе очаквано и предопределено.
Според базовия проспект на емисията средствата ще се използват за увеличаване на фискалния резерв, който по последни данни е в размер на 10.14 млрд. лева. Част от средствата ще послужат за финансиране на планирания бюджетен дефицит в края на годината, а друга – за изплащане на задължения и преодоляване на последиците от Covid-19.
В края на август хазната отново отчете
излишък от 1.5 млрд. лева.
Резултатът само за август обаче показва, че тя вече е на дефицит.
Според актуализацията на бюджета той ще приключи годината с 3.5 млрд. лв. дефицит. Това на практика означава, че в следващите три месеца отново се залага на традиционните за края на годината големи правителствени харчове, но видимо не се отчита напрегнатата политическа обстановка и обстоятелството, че кабинетът може и да не устои след появилите се критики към него от различни представители на европейските институции. Впрочем няма да е изненада, ако в края на годината се стигне до още една актуализация на бюджета.
Според сметките на правителството
пакетът от "социално-икономически мерки", свързани с кризата, се оценява на 1.162.9 млрд. лева. Социалните мерки са в размер на 731.5 млн. лв., а икономическите – 431.4 млн. лева. Като източник на средствата за финансирането им е посочен националния бюджет.
В социалния пакет влизат разходите за работещите в няколко министерства, за училищното и детското здравеопазване, надбавките от 50 лв. за пенсионерите, субсидиите за лечебните заведения, за лични асистенти на нуждаещи се, изплащането на паричните обезщетения за безработица и т.н.
Историята се повтаря
Министерството на финансите правилно отбелязва, че продажбата на сегашните облигации на 15 септември е втората най-голяма сделка по пласиране на държавен дълг.
Както стана дума, по същата програма за излизане на международните пазари, само че по време на второто правителство на Бойко Борисов, бяха издадени пет емисии на стойност 5.144 млрд. евро. Тоест в две правителства на ГЕРБ външният дълг е нараснал с около 15 млрд. лева, в което не би имало нищо лошо стига средствата да бяха помогнали на икономиката на страната и да ни бяха отлепили от дъното на европейските класации.
Общото в двата случая обаче е, че и тогава парите от пласираните емисии не се вляха в икономиката. Тогава бе погасен спешният мостов заем от 1.5 милиарда евро от края на 2014 г., заради изплащането на гарантираните депозити в КТБ, както и за покриване на падежи по стари задължения и за финансиране на дефицита в бюджета.
Редно е да се отбележи, че
по Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг
на международните капиталови пазари остават нереализирани 2.356 млрд. евро. Тоест страната ни може да поеме още близо 5 млрд. лева по нея. Уверенията на министър Ананиев обаче са, че до края на годината не се планира друго излизане на външните капиталови пазари.
Теоретична възможност за допълнително финансиране обаче има от вътрешния пазар на държавни ценни книжа. До края на годината през него държавата може да увеличи дълга си с 3.8 млрд. лева. Лимитът на дълга (вътрешен и външен) също бе увеличен с решение на парламента до 10 млрд. лева за 2020 година. От тях обаче трябва да извадим сегашните 5 милиарда плюс още 1.2 млрд. лева вътрешен дълг, емитиран от правителството още в началото на годината и отново използван за плащания по падежи за стари задължения.
Засега финансовите експерти не се наемат с категорична прогноза
с какво съотношение на дълг спрямо БВП
България ще приключи годината. По последни данни публичният дълг на страната е в размер на 24.5 млрд. лв., което е 20.7% от БВП при допустим таван според Маастрихтските критерии от 60 процента. Трябва да се има предвид обаче, че сега дългът расте, а БВП се свива, т.е. картината към деветмесечието на годината ще е различна. Точната прогноза затруднява дори специалистите от БНБ, които прогнозират до 13% спад на икономиката при най-песимистичния сценарий и около 8.5% при по-оптимистичния.
Странно или не, цялата тази несигурност не пречи на правителството и на финансовият министър да продължават да се хвалят с "дългогодишните усилия за поддържане на строга фискална дисциплина и изключително ниско ниво на външния дълг. Както и че България е на второ място в Европейския съюз по равнище на дълга като дял от брутния вътрешен продукт след Естония."
Уменията в случая са не в това да се поеме нов дълг, а в това той да се управлява рационално и да не води до допълнителни усложнения за развитието на страната.
