Половин месец след закритото заседание на Групата за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (DRFMG) към Европейския парламент, проведено на 28 авуст по повод обстановката в България, ефектът от работата й започва на прилича на ядрен взрив. Както е известно, групата част от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, известна като комисията LIBE.
След като в края на август гръмна новината, че евродепутатите от групата обсъждат кризата в държавата, сега до нас достига ударната вълна, която може да помете институциите, отговорни за опазването на демокрацията, върховенството на закона и основните права, както и борбата с корупцията.
Оказва се, че членовете на групата са си записали 29 въпроса към българските власти, като част от питанията са към вицепремиера (вероятно към Екатерина Захариева, която заедно със зам.-министърът на правосъдието Десислава Ахладова и зам-главният прокурор Красимира Филипова присъстваха на заседанието-бел. ред.), други към нея и заместник-правосъдния министър, трети- към главния прокурор и неговият заместник.
Въпрос №1 към вицепремиера е насочен към антикорупционните реформи в България след октомври 2019 г. и какви конкретни действия е предприело правителството в тази посока. Евродепутатите се интересуват как кабинетът ще се отнесе към
препоръките на Венецианската комисия за функциите на главния прокурор.
Вторият въпрос е свързан с влошаващата се медийна свобода и мерките за преодоляването й.
Вицепремиерът Захариева трябва да отговори и на питане относно предложението на премиера Бойко Борисов за изготвяне на нова конституция на България: какви обществени консултации са били предприети в тази връзка, има ли оценка на въздействието на предлаганите промени, какво се цели с предложените в новата конституция значителни ограничения на ролята на президента при назначенията в съдебната власт.
Особено любопитни са въпросите, отправени към главния прокурор Иван Гешев и заместничката му Красимира Филипова. Те са общо 5 на брой, като в първия евродепутатите се интересуват какви специфични мерки е взела прокуратурата за борба с корупцията, има ли разследвани политици.
Евродепутатите натискат прокурор №1 да даде повече информация по повод появилите се в испански медии
публикации за схеми за пране на пари в Барселона,
свързани, както се твърди в тях, с българския премиер Бойко Борисов. Работи ли прокуратурата по този случай, имайки предвид че сигнали във връзка със случая има още от 2019 година, и ако да, на какъв етап е разследването, питат членовете на DRFMG.
Появилите се в последните месеци аудио-записи, за които се твърди че са с гласа на Борисов, също са привлекли вниманието на групата. Евродепутатите питат прокуратурата дали разследва коментираните в записите теми и по-специално заплахата, че водещ политик от опозицията ще "изгори", в случая българският евродепутат от опозицията Елена Йончева.
Особен интерес сред членовете на групата е предизвикала практиката на прокуратурата напоследък да тиражира записи и снимки по текущи или дори по все още необразувани разследвания.
Доста неудобен е последният въпрос към обвинител №1, отнасящ се до неговите ПР-способности, водещи го до тиражиране на фалшиви новини. Групата изтъква, че след закритото заседание, българската прокуратура официално е съобщила, че то се е провело по инициатива на Гешев. Това твърдение е категорично отречено от евродепутатите, които допълват, че Гешев само е проявил интерес, но не се появил на самата среща.
Ще коригира ли той тази фалшива информация,
питат членовете на DRFMG.
Както е известно, в съобщението на прокуратурата по повод заседанието на еврогрупата, се твърдеше, че то е организирано заради новите предизвикателства пред българското държавно обвинение, предизвикани от политическия и медиен натиск срещу нея. DRFMG реагира остро на тези твърдения още в началото на септември, когато обяви че заседанието е по нейна инициатива и заключенията от изслушването и обсъждането ще бъдат докладвани на Комисията по граждански свободи на Европейския съюз – LIBE. Групата обеща да докладва също и писменият отговор на въпросите, предоставени на българските власти.
Последната част от въпросите на DRFMG са адресирани до българското правителство. Групата подчертава, че все още липсва солидна история за разследвания и присъди в областта на корупцията по върховете на властта, въпреки че структурите за борба с този вид престъпност са вече укрепени. Как българското правителство и прокуратурата ще ни убедят, че официално предприетите реформи действително ще доведат до реални резултати по отношение на борбата с корупцията, питат евродепутатите.
Те коментират и основните искания на протестиращите, сред които са реформи в областта на върховенството на закона. Според групата съмненията на протестиращите, че
с предложенията за нова конституция се създават нови заплахи,
включително по-нататъшно укрепване на правомощията на главния прокурор, са разбираеми. Какви гаранции може да даде българското правителство, че ще бъдат спазени най-високите стандарти за прозрачност и че ще бъде проведена възможно най-голяма обществена консултация и функционира ли върховенството на закона, е въпросът им.
Евродепутатите донякъде сами отговарят на поставени въпроси, що се отнася до тези за фигурата на главния прокурор и борбата с корупцията. "Измина повече от десетилетие от делото "Колеви", в което Европейският съд по правата на човека категорично изисква от България да промени законодателството относно прокуратурата и главния прокурор. Венецианската комисия също няколко пъти е призовавала България да го направи. Без истински независимо разследване борбата с корупцията не може да бъде ефективна. Система, в която върховенството на закона е подкопано, не може да реагира на високопоставени политици, злоупотребяващи с властта си", констатират евродепутатите.
Логичен в този смисъл е и един от последните им въпроси: Може ли правителството да обясни защо България е в стагнация в Индекса за възприятие на корупцията, като постоянно се класира на последно място сред държавите-членки на ЕС?
