Проектът за нова ядрена мощност у нас отново се отдалечава напред във времето. След като дълго време политици обещаваха във възможно най-обозрими срокове да се извършат процедурите за изграждането на блоковете на АЕЦ „Белене“, сега те дори не се споменават в бъдещата енергийна стратегия. Документът е за устойчивото енергийно развитие на България до 2030 г. с хоризонт до 2050-та. И в него думата „Белене“ изобщо не съществува
В стратегия е записано, че „държавата ще продължи да подкрепя развитието на ядрената енергетика в страната и чрез оказване на институционално съдействие за реализиране на инвестиционен проект за изграждане на два нови ядрени блока“. Всеки един от тези блокове ще е с „мощност от 1000 мвт и те поетапно да бъдат въведени в експлоатация след 2030 година“. От данните обаче е видно, че по-скоро намеренията на правителството са новите ядрени мощности да бъдат готови през 2035-та, без да се споменава дали те ще се строят на площадката „Козлодуй“ или в Белене.
Конкретно в ядрения сектор ще се търсят и варианти за диверсификация при доставките на гориво за АЕЦ и най-вероятно хегемонията на Русия и по този параграф ще бъде премахната. Но на този етап е трудно да се говори дали в бъдеще ядреното гориво ще се доставя от САЩ, каквито намерения и проекти бяха разглеждани само на хартия преди години. „При реализиране на политиката за диверсификация, важни предимства са осигуряването на по-добри финансови и икономически условия на доставките“, е записано в документа.
Освен това намеренията са страната да продължи да използва местните енергийни ресурси, при стриктно спазване на екологичното законодателство. Ще бъде изграждана и доразвивана мрежовата енергийна инфраструктура и ще се повишава междусистемната енергийна свързаност със съседните балкански държави. Ще продължи и диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ.
При липса на модернизации очевидно част от въглищните ТЕЦ-ове ще отпаднат в близките години от енергийния микс. Причините са ясни – европейските политики, мерките за декарбонизация и растящата цена на квотите за мръсен въздух. „Очаква се промените да доведат до ситуация, при която пазарът на електроенергия няма да бъде в състояние да отговори на пиковото търсене, тъй като опасенията едва ли ще бъдат решени от пазарните сили, поради вероятността от наличието на проблема на "липсващите пари", който съществува на един енергиен пазар, когато приходите от енергийния пазар сами по себе си не могат да успеят да реализират достатъчно инвестиции в капацитет“, обясняват по възможно най-странния начин авторите на стратегията сякаш преди година с дошли от чужбина и още не са усвоили добре българския.
А иначе, за преодоляването на възможните проблеми с адекватността, съпътстващи прехода към нов пазарен модел, се предвижда до 1 юли 2021 г. да се въведе общопазарен механизъм за капацитет при централите. Дотогава ще бъде използвана и системата на Студения резерв, от която се облагодетелстват различни частни дружества, особено единствената газова ТЕЦ „Варна“, собственост на Ахмед Доган.
Пламен Симеонов
