Докато по улици, кабинети, заседателни и пленарни зали вървят разправиите как да гласуваме оттук нататък – само чрез машини, само с хартиени бюлетини или едновременно с машини и на хартия, времето си върви ли върви. И ни обрича на безалтернативност. Тоест – ще си „фъргаме бюлютинь’ тье“ по старому и туй то.
Ако се съди по все още бушуващите дебати в Народното събрание, поне през следващата година гласуването ще е „смесена техника“: който иска на машина, който иска – чрез добрата стара бюлетина. Аргументите, с които управляващите настояват за продължаване на класическата практика звучат като истински, но са си откровена подигравка с хората: „Много от избирателите бягат от машините, защото не ги разбират и се страхуват да не се объркат?“
Ами що не дефинирахте проблема на обикновен български език бе, джанъм? Що не казахте направо, че
поне 20-30 процента от избирателите са прости и неграмотни?
Дали ви е страх, че истината ще обиди тази част от електората и гласовете им ще отидат някъде другаде? Или ще ви е трудно да обясните, след като тия хора бягат от машините, защото са прости и неграмотни, как ще се оправят с еднометровите интегрални бюлетини?
Обясненията са елементарни.
От една страна, държавните харчове за гласуване с хартиени бюлетини са периодични, многомилионни и гарантиращи солидни приходи за определен кръг от лица. Нищо, че от известно време с тази работа се занимава печатницата на БНБ. Докато харчът за машинния вот е еднократен и се „завтаря“ веднъж на десет години.
От друга страна, колкото и да е силна съпротивата срещу машинното гласуване, вероятността
„механичните“ резултати да бъдат подменени е стотина пъти по-малка
от възможностите за манипулиране на „хартиеното“ гласуване. Не по схемата на т. нар. Костинбродска афера, а така, както „това“ се прави наистина – с огледални бюлетини и протоколи, попълнени и подпечатани предварително.
Всъщност, раздумката е за тоталния провал на машинното гласуване, заложен в проекта на ГЕРБ за ремонт на Избирателния кодекс. И по-конкретно за разпоредбата на параграф 7, с който в кодекса се създава чисто нов чл. 213а със следното съдържание:
„(1) Централната избирателна комисия осигурява техническите устройства за машинно гласуване чрез наемане или закупуване.
(2) Одитът, тестването и сертифицирането на техническите устройства за машинно гласуване се извършва от Държавна агенция „Електронно управление“ съвместно с представители на Българския институт по стандартизация и на Българския институт по метрология.“
С разпоредбата на първата алинея историята е ясна:
въпреки оставката на досегашния председател на ЦИК – Стефка Стоева,
машините ще ги купува и доставя Централата избирателна комисия – като независим орган, който е равноотдалечен от всички власти едновременно.
Съдържанието на втората алинея обаче буди тежко недоумение. Или по-скоро – да си го кажем направо – буди подозрения, че цялата история с машинното гласуване е съчинена така, че да не се случи никога. Няколко аргумента само.
След като с осигуряването на машините за гласуване е натоварено независимо ведомство, по силата на каква логика
одитът, тестването и сертифицирането на въпросната „машинария“
трябва да е право на… Министерския съвет?
Не вярвате?
Четем какво пише в Закона за електронното управление: „Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) към Министерския съвет е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София. Председателят на ДА „Електронно управление“ е първостепенен разпоредител с бюджет, определя се с Решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя за срок от 5 години…“
Четем какво пише и в Закона за измерванията: „Българският институт по метрология е юридическо лице към министъра на икономиката на бюджетна издръжка със седалище София… Българският институт по метрология се ръководи от председател, който се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя…“.
А накрая мятаме едно око и върху Закона за националната стандартизация, според който Българският институт за стандартизация има право да разработва, одобрява и изменя стандарти, но няма право да се занимава с техническата страна на въпроса. Още по-малко – да одитира, тества и сертифицира устройства.
Така че… парламата продължава. До окончателната победа на хартията! Или до възстановяването на древната практика да гласуваме с отпечатък от палец. С кръстче и колелце също става…
