Дори и да има машинно гласуване… все едно го няма

Гласуване - машини или хартия

Докато по улици, кабинети, заседателни и пленарни зали вървят разправиите как да гласуваме оттук нататък – само чрез машини, само с хартиени бюлетини или едновременно с машини и на хартия, времето си върви ли върви. И ни обрича на безалтернативност. Тоест – ще си „фъргаме бюлютинь’ тье“ по старому и туй то.

Ако се съди по все още бушуващите дебати в Народното събрание, поне през следващата година гласуването ще е „смесена техника“: който иска на машина, който иска – чрез добрата стара бюлетина. Аргументите, с които управляващите настояват за продължаване на класическата практика звучат като истински, но са си откровена подигравка с хората: „Много от избирателите бягат от машините, защото не ги разбират и се страхуват да не се объркат?“

Ами що не дефинирахте проблема на обикновен български език бе, джанъм? Що не казахте направо, че

поне 20-30 процента от избирателите са прости и неграмотни?

Дали ви е страх, че истината ще обиди тази част от електората и гласовете им ще отидат някъде другаде? Или ще ви е трудно да обясните, след като тия хора бягат от машините, защото са прости и неграмотни, как ще се оправят с еднометровите интегрални бюлетини?

Обясненията са елементарни.

От една страна, държавните харчове за гласуване с хартиени бюлетини са периодични, многомилионни и гарантиращи солидни приходи за определен кръг от лица. Нищо, че от известно време с тази работа се занимава печатницата на БНБ. Докато харчът за машинния вот е еднократен и се „завтаря“ веднъж на десет години.

От друга страна, колкото и да е силна съпротивата срещу машинното гласуване, вероятността

„механичните“ резултати да бъдат подменени е стотина пъти по-малка

от възможностите за манипулиране на „хартиеното“ гласуване. Не по схемата на т. нар. Костинбродска афера, а така, както „това“ се прави наистина – с огледални бюлетини и протоколи, попълнени и подпечатани предварително.

Всъщност, раздумката е за тоталния провал на машинното гласуване, заложен в проекта на ГЕРБ за ремонт на Избирателния кодекс. И по-конкретно за разпоредбата на параграф 7, с който в кодекса се създава чисто нов чл. 213а със следното съдържание:

„(1) Централната избирателна комисия осигурява техническите устройства за машинно гласуване чрез наемане или закупуване.

(2) Одитът, тестването и сертифицирането на техническите устройства за машинно гласуване се извършва от Държавна агенция „Електронно управление“ съвместно с представители на Българския институт по стандартизация и на Българския институт по метрология.“

С разпоредбата на първата алинея историята е ясна:

въпреки оставката на досегашния председател на ЦИК – Стефка Стоева,

машините ще ги купува и доставя Централата избирателна комисия – като независим орган, който е равноотдалечен от всички власти едновременно.

Съдържанието на втората алинея обаче буди тежко недоумение. Или по-скоро – да си го кажем направо – буди подозрения, че цялата история с машинното гласуване е съчинена така, че да не се случи никога. Няколко аргумента само.

След като с осигуряването на машините за гласуване е натоварено независимо ведомство, по силата на каква логика

одитът, тестването и сертифицирането на въпросната „машинария“

трябва да е право на… Министерския съвет?

Не вярвате?

Четем какво пише в Закона за електронното управление: „Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) към Министерския съвет е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София. Председателят на ДА „Електронно управление“ е първостепенен разпоредител с бюджет, определя се с Решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя за срок от 5 години…“

Четем какво пише и в Закона за измерванията: „Българският институт по метрология е юридическо лице към министъра на икономиката на бюджетна издръжка със седалище София…  Българският институт по метрология се ръководи от председател, който се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя…“.

А накрая мятаме едно око и върху Закона за националната стандартизация, според който Българският институт за стандартизация има право да разработва, одобрява и изменя стандарти, но няма право да се занимава с техническата страна на въпроса. Още по-малко – да одитира, тества и сертифицира устройства.

Така че… парламата продължава. До окончателната победа на хартията! Или до възстановяването на древната практика да гласуваме с отпечатък от палец. С кръстче и колелце също става…

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст