Изборите за Велико народно събрание ще се провеждат на същия принцип като вота за обикновен парламент. Това решиха депутатите на второ чете на промените в Изборния кодекс. Предложението на ГЕРБ не успя да събере необходимата подкрепа в пленарната зала.
Идеята на управляващата партия бе отделна глава от Изборния кодекс да предвижда смесена система при избора на Велико народно събрание – 200 народни представители да се избират пропорционално, а останалите 200 – мажоритарно.
Предложението не беше подкрепено от коалиционните партньори на ГЕРБ – "Обединени патриоти", както и от БСП и ДПС.
Преди гласуването настана хаос. Пленарната зала одобри предложението на БСП да отпадне разпоредбата, която обособява отделна глава в Изборния кодекс, касаеща избора за Велико народно събрание. Същевременно отхвърли предложението на правната комисия текстът да отпадне. Едно и също предложение беше едновременно прието и отхвърлено.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева обяви 5-минутна почивка. След това, за да се изчистят недоразуменията, беше гласувано самото предложение на вносителите от ГЕРБ. То беше подкрепено само от депутатите от управляващата партия.
Сред промените, които обаче ще бъдат записани в Изборния кодекс, е че при обявена извънредна епидемична обстановка в страната, гласуването може да се произведе два последователни дни, а сроковете свързани с отчитане на изборните резултати се удължават пропорционално на удължаването на изборния ден.
ЦИК ще определя техническите изисквания към апаратната и програмната част на техническите устройства за машинно гласуване.
Народното събрание реши още ЦИК да осигурява техническите устройства за машинно гласуване чрез наемане или закупуване. Държавната агенция „Елекетронно управление“, съвместно с Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология, удостоверяват съответствието на доставения тип техническо устройство за машинно гласуване с изискванията.
Народните представители отхвърлиха предложението на БСП между двете четения. От левицата искаха придобиването, съхранението, програмирането и логистиката на специализираните устройства за гласуване да се извършва от Министерския съвет, който при необходимост да може да ползва други специализирани изпълнители.
От левицата настояваха още тестването и сертифицирането на специализираните устройства за гласуване да се извършва от Държавна агенция „Национална сигурност“.
