Япония счита, че е необходимо реформиране на Съвета за сигурност на ООН и е готова да стане негов постоянен член. Това е заявил японският министър на външните работи Тосимицу Мотеги в своето послание по случай 75-годишнината на ООН, публикувано във вторник на Youtube-канала на външното министерство на Япония.
Съветът за сигурност на ООН (United Nations Security Council, UNSC) е постоянно действащ орган на ООН. Той е упълномощен да „разследва всеки спор или ситуация, която може да доведе до международни търкания, да прави препоръки за начините и методите на решаване или уреждане на тези спорове, като призовава страните да ги решат с мирни средства.“
"ООН не трябва повече да отлага реформата на Съвета за сигурност. За съжаление, создадената преди 75 г. система не может полноценно да изпълни предписаните й задачи. Аз съм убеден, че страните членки, които имат възможност и желание да поемат отговорността, са длъжни да участват в расширението насъвета за безопасност. Едва тогава Съветът за безопасност ще възстанови своето влияние като ефективен и представителн орган. Япония е напълно готова да изпълнява тези отговорности в качеството си на постоянен член на Съвета за безопасност и да допринесе за установяването на ред и стабилност в света", е казал Мотеги.
В момента Съветът за сигурност се състои от 15 държави членки – 5 постоянни и 10 непостоянни, които се избират от Общото събрание на ООН за срок от две години. Петте постоянни страни членки – Русия, Китай, Великобритания, САЩ и Франция, имат силата да наложат вето на всяка независима резолюция. Това позволява на една държава членка да блокира приемането ѝ, но не и да се защитава или да прекратява дебат.
Изказванията на представителите на отделните държави ставаше във видеоформат във връзка с ограниченията заради пандемията. В залата на открытото на 21 септември заседание на 75-та сесия на Генералната Асамблея на ООН присъстват само представителите на страните постоянни членки на организацията.
Непостоянни членки
Съгласно резолюцията, 10 непостоянни члена на Съвета за сигурност се избират на териториален принцип. Това правило е въведено през 1965 година. Освен петте постоянни членки временните членове на Съвета се редуват на ротационен принцип. Непостоянните страни членки се избират през две години, така че всеки 1 януари пет от старите се сменят с нови. За да бъде одобрен, един кандидат трябва да получи минимум две трети от всички подадени гласове за това място, което може да доведе до застой, ако има две равномерно свързани кандидатури. Групите са представени по следния начин:
Африка – три
Източна Европа – един
Латинска Америка и Карибите – два;
Западна Европа и други държави – два
Азия-два
Обикновено едно от местата, което е предвидено за Азия или Африка, бива дадено на държава от арабския свят.
Вземане на решения
Решенията на Съвета за сигурност (с изключение на процедурите) изискват девет гласа от общо 15, както и липса на отрицателен вот от страна на постоянните членове. Всяка държава има право на един глас. Всяка една от петте постоянни членки на Съвета за сигурност има право на вето върху решенията на Съвета. При несъгласие с взетото решение от страна на някоя от постоянните държави тя има право да гласува с „въздържал се“ и да не желае да наложи вето. Това не се счита за пречка при вземането на решения. По правило, те се приемат под формата на резолюции.
Съветът за сигурност често е подлаган на критика заради ветото на постоянните членове.
България в Съвета за сигурност на ООН
От основаването на ООН до днес България три пъти е била член на Съвета за сигурност на ООН – през периода 1966 – 1967 г. и през 1986 – 1987 г,, като и през 2002 – 2003-а. През първия период се провежда войната между Израел и арабските страни, а през втория – войната между Ирак и Иран. Страната ни инициира резолюции на Общото събрание в сферата на деколонизацията, икономическото сътрудничество, международната сигурност и други. Представители на България участват в изработването на важни конвенции за защита на правата на човека, например пактове за граждански, политически, икономически и социални права, за премахване на расовата дискриминация, забрана на мъченията и други.
Председателят на Съвета се сменя ежемесечно, съгласно списъка на членуващите в него държави.
