Още едно от най-рекламираните "достижения" на правителствата на ГЕРБ е на път да се изпари. Става дума за често повтаряната "опорка" за финансовата дисциплина на държавата и стриктното спазване на фискалните правила на Европейския съюз. Вече е добре известно, че кабинетът подготвя законова възможност за увеличаване на бюджетния дефицит над 3% от брутния вътрешен продукт – изискване, заложено в Маастрихтските критерии. Съмненията обаче са, че всъщност властта се насочва към все по-разюздено изразходване на средства от хазната на фона на протестния натиск и наближаващите избори. Основателният, макар и риторичен въпрос е: Ще се харчат ли средствата на данъкоплатците ефективно и прозрачно или пък ще се разхвърлят хаотично от прозореца на премиерската джипка?
На 28 септември Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проект за промени в Закона за публичните финанси. Както стана дума, основната му идея е
премахване на законоустановения праг за бюджетния дефицит.
Тази гимнастика предполага, че дефицитът в края на тази година ще надхвърли 3.5 млрд. лв. (около 3% от БВП), заложени в последната актуализация на бюджета. А също така, че и в Бюджет 2021 може да бъде заложен дефицит около или над тези 3 процента.
Очаква се новият проект за финансовата рамка на държавата да бъде представен до няколко седмици. Затова и правителството изисква скоростно приемане на промените в Закона за публичните финанси, като общественото обсъждане е съкратено от 30 на 14 дни.
За да обоснове промените, Министерството на финансите използва едно доста разтегливо понятие – може да бъде реализиран дефицит над 3% от БВП при извънредно обстоятелство. Под такова обстоятелство Кирил Ананиев и компания разбират "необичайни събития извън контрола на Министерския съвет, имащи сериозно въздействие върху финансовата позиция на сектор "Държавно управление". Ще рече – целият ни живот!
В крайна сметка посланието е ясно – под претекста "COVID 19" и по примера на Европа се върви към разхлабване на фискалната политика, което ще продължи поне в следващите две години, а защо не и по-дълго.
Другата ключова промяна е свързана с
преразпределителната роля на държавата.
В момента държавата може да преразпределя до 40% от БВП, т.е. разходите в бюджета като сума не трябва да са по-големи. Новата идея е този праг на практика да рухне.
Това ще се случи като от разходната част на консолидираната фискална програма бъдат извадени разходите по линия на Европейския съюз, т.е. от еврофондовете – планът за възстановяване на Европа и антикризисните схеми като инструмента SURE, по който страната ни получи заем в размер на 511 млн. евро.
Според финансисти тревожното е, че добре работещата в последните 20 години обща политика на бюджетни ограничения се преобръща заради очакваните огромни средства от ЕС.
Друг е въпросът, че средствата за възстановяване ще са под формата на проектни финансирания, т.е. проектите, които все още тънат в неяснота. И изобщо не е сигурно колко от колосалната сума реално ще се влее в България. Но по-важното явно е, че някой вече си е направил сметката.
С проекта за промени в Закона за публичните финанси се предлага и още нещо важно –
неусвоените допълнителни разходи по бюджетите на министерствата
да бъдат пренасочвани по други политики с решение на министъра на финансите. Според финансовото министерство по този начин държавата ще получи по-голяма гъвкавост при управлението на публичните средства и при премахването на ограниченията за усвояване на парите.
Естествено, никъде не се споменава, че така се създава и възможност за правителството и в частност за министър-председателят още по-лесно да харчат непрозрачно и безконтролно държавни средства. Точно с аргумента "COVID-19" например бе наложено увеличението на заплатите с 30% в редица държавни администрации, някои от които по същество нямат нищо общо с овладяването нито на здравната, нито на икономическата криза. Затова и повечето експерти разпознаха в тези действия на кабинета чисто предизборен ход.
Не са нелогични и съмненията, че с тези промени правителството си отваря вратичка за реализиране на допълнителни разходи, без излишни и досадни посещения в Народното събрание.
Засега нагласите са, че правителството по традиция ще следва стратегията си за обявяване на големите разходи през декември. Вероятно точно така ще бъде формиран бюджетният дефицит след като дълги месеци хазната отчиташе излишък. И това ще стане, въпреки твърденията на финансовия министър Кирил Ананиев, че евентуална нова актуализация може да има не заради увеличение на разходите, а поради допълнително свиване на приходите.
Към всичко казано до тук трябва да напомним, че дефицитът в размер на 3.5 млрд. лв. бе заложен при прогноза за икономически спад от 3%, а вече има прогнози за свиване от около 8 на сто.
Най-сериозно впечатление засега прави
управлението на капиталовите разходи.
Добре известна е дългогодишната практика – харченето на милиардите, предназначени за държавни инвестиции, да се отлага до последния момент. За първите седем месеца на 2020 г. например са реализирани едва 9.9% от планираните в държавния бюджет капиталови разходи. Тоест към края на юли направените от държавата инвестиции са за 287.3 млн. лв. при планирани 2.907 млрд. лева.
Какво може да се случи с остатъка от тази главозамайващата сума? Ще припомним само последните няколко обещания на премиера Бойко Борисов – 50 лв. бонус към пенсиите на всички пенсионери до края на кризата; увеличение на заплатите на университетските преподаватели; ново увеличение на учителските заплати и други социални и здравни разходи.
Естествено винаги може да добавим и близките до сърцето на Борисов инфраструктурни проекти. Например обявените 379 млн. лева – за модернизацията на близо 69 км от пътя Видин-Ботевград. Както и приблизително 430 млн. лв. за 10.4 км от магистрала "Струма" в района на Кресна, което излиза около 40 млн. лв. на километър. По скъпата тарифа ще се строи и югоизточният обход на Пловдив – обявена е тръжна процедура за 4.8 км. на стойност 42 млн. лв. или около 10 млн. лв. на километър. Все разхищения за приближени хрантутници, които впоследствие ще поведат организирано към урните своите работници.
Не държава, а сборище от феодални стопанства!
