България е пълноправен член на европейския банков съюз. От 1 октомври Европейската централната банка и Българската народната банка вече си партнират в надзора над банките и преструктурирането на кредитните институции.
Както "Банкеръ" неведнъж писа, ЕЦБ упражнява пряк надзор над пет банки в България: УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК АД, Обединена българска банка АД, Юробанк България АД и Райфайзенбанк (България) ЕАД. Тези институции бяха подбрани, тъй като те са част от значими групи на европейско ниво, а и три от тях са окачествени като най-значими за банковата система поради размера на активите им.
Останалите български банки остават под прекия надзор на БНБ. Но като цяло Франкфурт ще разполага с определени директни правомощия, свързани с процеса на издаване на лицензии и одобрения, издаването на общи препоръки, указания и инструкции, планирането и осъществяването на инспекции. Но списъкът със значимите банкови институции под надзора на ЕЦБ винаги може да бъде актуализиран. По същия начин, ако в три последователни години значима банка не отговаря на критериите за значимост, тя ще бъде прекласифицирана като по-малко значима. Тогава пряката надзорна отговорност за нея ще се върне към БНБ.
За целите на надзора над по-малко значимите банки е създадена структура към Единния надзорен механизъм на ЕЦБ , в която Българската народна банка ще участва. Засега не се съобщават повече подробности, освен че в тази структура ще се обсъждат евентуалните действия спрямо тези кредитни институции. Разбира се, предстои и период на напасване, в който трябват да се синхронизират надзорните практики на БНБ и ЕЦБ. При всички положения обаче българският регулатор ще продължи да бъде националният компетентен орган по отношение на макропруденциалния надзор.
Отново от 1 октомври Българската народна банка получи правото да излъчи свой представител в Надзорния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). Това е подуправителят и ръководител на "Банков надзор" Радослав Миленков.
Страната ни се включи и в Eдинния механизъм пo пpecтpyĸтypиpaнe – втория стълб на Банковия съюз. Затова се наложи и България да направи вноска в Европейския фонд за преструктуриране. Първоначалната вноска е 81 млн. евро, а допълнителната гаранция от българското правителство – 32.5 млн. евро. Единният съвет за преструктуриране ще поеме функцията на орган за преструктуриране на значимите кредитни институции и трансграничните групи.
По-малко значимите банки ще продължат да разчитат на българския фонд зa пpecтpyĸтypиpaнe нa бaнĸи. В него бяха натрупани внocĸи oт бaнĸитe в paзмep нa 701 млн. лeвa, но сега тази сума намалява, тъй като част от нея е била използвана за участието на България в европейския му еквивалент. Към момента обаче точни изчисления за тези трансфери не са оповестени.
За представител на БНБ в Единния съвет за преструктуриране бе определен подуправителят, ръководещ управление „Емисионно“ – Калин Христов.
Ще напомним също, че присъединяването на България към Банковия съюз се случи паралелно с приемането на страната ни във валутно-обменния механизъм ERM II, известен като "чакалнята на еврозоната". И двете стъпки се възприемат като част от кандидатурата на страната ни за членство в самия валутен съюз и замяната на лева с общата европейска валута.
Прогнозата на управителя на БНБ Димитър Радев е, че престоят във валутния механизъм няма да се проточи дълго във времето. "Целта на този престой е да демонстрираме формално изпълнение на един от маастрихтските критерии (за стабилността на валутния курс) – нещо, което валутният борд ни осигурява безпроблемно. След изпълнение на този и останалите Маастрихтски критерии, както и при постигната съответна степен на институционална и реална конвергенция, България ще е готова да приеме еврото през 2023-2024 г.", заяви гуверньорът Радев.
