Никакви реформи не се осъществиха, никакви стратегически действия не се предприеха, никакъв изпреварващ ръст на обществено-икономическото развитие не бе постигнат през последните 10 години. Тук е сравнението с последния период на тоталитарния режим, когато се говореше за имагинерна стабилност, а всичко се рушеше. Работи се с палиативни и често необосновани ад-хок мерки. Застой и статукво са думите, които характеризират тези години. Това заяви във видео интервю за „Студио Банкеръ“ бившият вицепремиер Лидия Шулева, министър на труда и социалните грижи и на икономиката в правителството на Симеон Сакскобургготски.
Вижте цялото интервю на Лидия Шулева тук:
https://www.youtube.com/watch?v=j8ZqZJRbsTY&feature=youtu.be
В интервюто Лидия Шулева каза още:
В икономически план 10-годишното управление на ГЕРБ е крепене на статуквото. През цялото това време мантрата беше да се пази стабилността, иначе казано, да задържим без резки движения постигнатото в предишните години на възход.
Когато аз бях министър на икономиката(2003-2005 г.) преките чуждестранни инвестиции бяха между 28 и 32% от БВП, а страната още не беше член на ЕС. Сега не могат да стигнат и 1%. Сравнението говори достатъчно.
Основната причина е липсата на правов ред, която поражда корупция.
Говорим за бедност, безработица, социални проблеми, но дълго време не си давахме сметка, че коренът на злото се крие в липсата на правосъдие. Това е причината за бедността у нас.
Нито един бизнес не може да се развива спокойно и уверено, без да се опасява, че може да бъде присвоен. Нито пък чуждестранен инвеститор ще дойде, за да се бори с административните пречки.
ГЕРБ извади късмет, че още с идването си на власт започнаха да текат парите по европрограмите от Брюксел, от които основно зависи икономиката ни. Липсата на правов ред позволи да се появят понятия като „такса успех“ и други способи за усвояване на тези средства и получаване на обществени поръчки.
Лично Саркози ми е казвал, че Франция не е съгласна България да има 10% плосък данък, защото по този начин можем да привлечем техни инвеститори и работна ръка, което е неприемливо за френските избиратели.
