Цън Цон е български бизнесмен от китайски произход, председател на Съвета за икономически и дипломатически отношения и съветник в Дипломатическия институт към МВнР по въпроси, свързани с Китай.
Г-н Цон, вие сте китаец с българско гражданство и развивате бизнеса си у нас. Как четете политическата и икономическа ситуации в България от последните месеци?
Сегашната ситуация общо не е приятна за бизнеса, който иска спокойствие, дългосрочна стратегия и тишина. Средният и малкият бизнес трябва да имат визия за развитие за поне 10 г. напред. Вероятно и правителството не знае в кои сектори на икономиката да се фокусира. Като добавим и коронавируса, някои браншове могат да фалират за 2-3 месеца. Затова ситуацията трябва да се успокои максимално бързо.
Какво чувате от протеста?
През последната година критичната маса на недоволството в България рязко се покачи. За всяка държава икономиката е най-важна. Китай всичко друго може да зареже, но икономиката трябва да върви. Човек мисли доста различно, когато е гладен. А в България много бизнеси фалират, увеличават се безработните, хората не могат да изплащат кредитите си. Като добавим и гафовете на управляващите, всичко това е достатъчно, за да изкара хората на улицата.
Не е ли парадоксално, че улицата говори повече за оставки и ценности, отколкото за заплати и работни места?
Така е, защото много хора на емоционална основа поставят неправилната оценка, че ако сегашните управляващи днес подадат оставка, утре животът ще се оправи. Истината не е такава. Трябва да се говори за работата, за икономиката. Ирационалното в обществото е популярно още от древността. Но не е и нужно всеки да е рационален, такива трябва да са лидерите. Те са длъжни да гледат по-дългосрочно в бъдещето, да виждат и световните тенденции.
У нас още от времето на социализма редовият българин беше отучен да мисли и разсъждава геостратегически, линията винаги се спускаше отгоре.
Затова най-важни са младите, образованите и амбициозните. Те, заедно с по опитните, трябва да виждат проблемите в същността им. Да са наясно след оставката за кого ще се гласува.
Според Вас този протест граждански ли е, или е политически?
И едното, и другото.
Ще се получи ли нещо смислено, ако гражданската енергия не бъде насочена към политически цели?
Протестиращите не трябва да се дразнят от това, че определени политически лица яхват недоволството. Напротив, трябва да се възползват от това. Иначе как исканията им ще влязат в парламента и коя изпълнителна власт ще ги реализира – пенсиите, заплатите, цените? Гражданите трябва да яхнат политиците, както политиците яхат тях. Това е здравата демокрация.
Тези действия в България обикновено се описват като нечисти и некоректни похвати – политиците да яхват протестите.
Може би не е приятно някой да се възползва от теб, но ако си достатъчно зрял и далновиден, ще знаеш, че и ти имаш нужда от него. Зависимостта е взаимна, контролът също. Така изглежда голямата картина.
Роди ли протестът качествени лидери, които вникват в тази симбиоза?
Ако приемем социологическите проучвания, явно да. Доколко сегашните извънпарламентарни партии ще могат да работят заедно, това е друг въпрос. Има нужда от смяна на кръвта. Не само в политиката. На всеки 10 г. кръвта в един обществен организъм трябва да се освежава. По-късно се разбира дали тя е чиста или мръсна. Но смяната е задължителна. Който управлява прекалено дълго, губи връзката с реалността. Защо в САЩ властта е двумандатна?
Има ли някаква аналогия между „китайската демокрация“ и сегашната демокрация в България?
В Китай е трудно да се говори за демокрация, може да се говори за определена доза свободи. И тенденцията е, че тя ще бъде ограничавана все повече. В България лошото е, че критична маса от хората са бедни. Единствено образованието ще повдигне жизненото равнище. В Китай за едно място в университет се борят 500-1000 кандидат-студенти, в България за един кандидат-студент се борят три университета. Няма как да има качествено образовани граждани по този начин.
Образование на промоция?
То е като в бизнеса – бориш се за клиенти, правиш им подаръци, в един момент те ти се качват на главата.
Говорим за бизнес, защо чуждестранните инвестиции избягват българския терен? Само проблемите с върховенството на закона ли ги спират?
Не е само това. България е добре позиционирана с географското си разположение, член е на ЕС и НАТО, което също много помага. Но предимствата са дотук. В България има недостиг на квалифицирана работна ръка. На инвеститора може да му обяснявате колко ниски са данъците, но те и нулеви да са, когато няма подготвен персонал – нищо няма да се получи. И пак се върнахме на образованието.
Вие в кои сектори инвестирате?
В лозарския бизнес. Имаме и ниви, търгуваме също с розово масло.
Най-тежката корупция у нас е точно в земеделския сектор, особено злоупотребата с евросредства.
Корупцията е неприятна, но в нашия бранш немалко хора работят честно. Проблемът ни е същия – работната ръка и дългосрочната стратегия. Бизнесът трябва да знае накъде отива държавата, какви са идеите й, за да може да се приспособи. Най-лошо е, когато държавата се лашка ту на ляво, ту на дясно.
Има ли в момента добри възможности да се изгради работещ бизнес мост между България и Китай?
В краткосрочен аспект не виждам големи възможности. Коронавирусът промени много неща, политиката на САЩ също. Сега Китай е в незавидна ситуация. Бизнесът не бива да се фокусира в това да влезе в един пазар на всяка цена – когато се стараеш прекалено много, никой няма да го оцени. Ако прекомерно се натискаш за китайските пазари, там те уважават по-малко. Когато видят, че се справяш добре, сами ще те поканят. Тогава разговорът тръгва в различни нива. В тези отношения важно е кой кого търси. Много българи смятат, че ако вземат от китайския пазар 0,0001 процент, това е пробив. Не е така, стъпалото за влизане в огромния китайски пазар е много високо – трябват големи инвестиции, реклама, ПР. Европейският пазар е по-подходящ за българския бизнес.
Пътят на коприната няма ли да отвори нови хоризонти и за нас?
Ще отвори, но трябва да мине време. Това е един от вариантите чрез общи инициативи да се стъпи на китайския пазар. Но днес фокусът на Китай не е в Пътя на коприната.
През европейския поглед Китай винаги е бил голяма мистерия. Как се развиват под повърхността битките за власт в днешен Китай – говори се за голямо стълкновение между консервативната партийна номенклатура около Си Дзинпин и прозападните комсомолци около премиера Ли Къцян?
Много сложна за обяснение е китайската политика. В цялата ни история не е имало момент без противопоставяне на различни лагери в борбата за властта. И сега няма изключение от правилото.
Дори в еднопартийната държава тече остър политически живот?
Разбира се. Битката между групите в ККП може да има много тежки последствия. Китай е в тежко положение и са възможни национализации в големи мащаби.
Разговора води: Емил Янев
