Наближава моментът, в който Министерството на финансите ще публикува проектобюджета на държавата за следващата година. Правителството старателно изнася по малко информация за финансовата рамка, като по този начин опитва да се тушира напрежението на фона на протестния натиск и критиките от Европа.
В същото време обаче икономисти и финансисти се вълнуват по-скоро от основните параметри на финансовата рамка. "Голямата темата е колко ще бъде дефицитът за следващата година и в каква степен той е смислен, тоест политиките, които борят коронавируса или имат други цели, и в каква степен е раздуването на разходи", коментира например икономистът Петър Ганев, според когото в момента кесията е по-развързана и това е притеснително.
Правителството отсега си отваря вратичка за увеличение на бюджетния дефицит над 3% от брутния вътрешен продукт. Това ще се случи чрез промени в Закона за публичните финанси. Процедурата по обществено обсъждане приключи на 12 октомври и предстои текстовете да бъдат внесени в парламента. Основната им идея е премахване на този законоустановен праг.
Другата ключова промяна е свързана с преразпределителната роля на държавата. В момента държавата може да преразпределя до 40% от БВП, т.е. разходите в бюджета като сума не трябва да са по-големи. Новата идея е от разходната част на консолидираната фискална програма бъдат извадени разходите по линия на Европейския съюз, т.е. от еврофондовете – планът за възстановяване на Европа и антикризисните схеми като инструмента SURE, по който страната ни получи заем в размер на 511 млн. евро.
С проекта за промени в Закона за публичните финанси се предлага и още нещо важно – неусвоените допълнителни разходи по бюджетите на министерствата да бъдат пренасочвани по други политики с решение на министъра на финансите. Според финансовото министерство по този начин държавата ще получи по-голяма гъвкавост при управлението на публичните средства и при премахването на ограниченията за усвояване на парите.
"Ако попаднем във вариант нова карантина и раздуване на харчовете, тогава може да се стигне до голям проблем с дефицита", смята Петър Ганев.
Управляващите дават заявка, че в Бюджет 2021 ще се увеличат разходите за заплати в администрацията и бюджетната сфера. Във вторник финансовият министър Кирил Ананиев съобщи, че е предвидено увеличение с 20% на заплатите в общинските администрации от догодина. Правителството предлага да се увеличат и възнагражденията в цели 34 отделни администрации, за които се твърди, че работят "на първа линия" в борбата с коронавируса.
КНСБ поиска в Бюджет 2021 да залегне 20% ръст на заплатите във всички структури на централната и местната администрация, които не са получили 30% увеличение на средствата за персонал във връзка с работа в условия на Covid–19. Синдикатът на МВР също настоява за увеличение на заплатите на полицаите и заявява протестна готовност, ако това не се случи.
На свой ред премиерът Борисов съобщи, че повишение с 10% на заплатите в бюджетната сфера е предвидено за догодина, което включва и униформените. Осигурени са още допълнителни 360 милиона лева за възнагражденията на учителите, с което да се изпълни поетия към тях ангажимент за двойно увеличение на заплатите в рамките на мандата. "Затова ние предвиждаме 10% повишение на доходите така, както през всичките години. 360 млн. за учителите, за да си завършим това, което сме обещали", обясни Бойко Борисов.
Допълнително за пенсии са предвидени 1.8 млрд. лева.
