Задграничните "консуматори" на дългови инструменти буквално се вкопчиха в зелените пари през тази година. Редица правителства – от Индонезия до Колумбия, и компании – от "Нисан мотърс" до водоснабдителната служба на Манила – вече са емитирали доларови облигации за 1.29 трлн. щ. долара. Това е ключова икономическа тактика, породена от пандемията от COVID-19, която копира случилото се след световния финансов колапс от 2008-а. Тя циментира ролята на щатския долар като доминираща световна валута, въпреки изолационната политика на президента Доналд Тръмп спрямо партньори и конкуренти.
"Когато и да има криза, фирми и държави се втурват да си подсигурят цялото необходимо финансиране", обобщава бившият главен икономист на "Голдмън Сакс груп", а сега председател на групата за международна политика "Чатъм хаус" – Джим О'Нийл. И добавя, че доларовите пазари са единственият реално достъпен източник, затова и ситуацията се възпроизвежда.
Лесният достъп до кредитиране в долари в глобален мащаб е препятствие пред трансформирането на здравната и на икономическата криза във финансова, защото осигурява на частния и на държавния сектор евтино финансиране. Но, същевременно посява семената на следващата криза: ако са налице условия за устойчив възход на зелените пари, те ще повишат и разходите за обслужване на задълженията с потенциал да затруднят погасяването на някои от тях. В този смисъл най-висок е рискът за развиващите се пазари, чийто задграничен дълг, включително в щатски долари, се катери с рекордна скорост и емисиите за цялата 2020-а се очаква да надхвърлят 750 млрд. долара, по оценки на агенция "Блумбърг".
Липсата на световни алтернативи помага да се обясни лидерската роля на зелените пари. Статусът на еврото като резервна валута остава ограничен, а китайският юан все още е под държавен контрол, макар и с непрекъснато ограничаван обхват.
Не по-маловажна е и цената. Обилната ликвидност, предоставяна от Федералния резерв, със сигурност ще държи лихвените проценти близко до нулата поне още година и половина, което прави зелените пари атрактивен източник за финансиране.
Общият размер на емисиите от 1.29 трлн. долара,предлагани от субекти извън САЩ, през тази година е с 21% по-висок от същия период на 2019-а, по данни на "Блумбърг". Рекордният бум на офшорните продажби на доларови облигации намира отклик и на вътрешния пазар. Зад него се крие Федералният резерв, който не само понижи лихвените проценти почти до нула през март, но и въведе програми за покупка на корпоративен дълг, помагащи за плавен поток от кредити дори при икономическите карантини от коронавируса. Щатската централна банка разшири и удължи и времетраенето на суаповите линии, които трябва да предотвратят внезапен недостиг на долари зад граница.
Жизнено важната роля на американската валута има и отрицателни страни. Най-значимата е, че поставя развиващите се пазари в зависимост от промените на американската парична политика. Засега те изглеждат отдалечени във времето, но когато настъпят и Федералният резерв започне за затяга монетарната дисциплина, ще последва поскъпване на долара и пренасочване на капиталовите потоци.
Другите големи тържища на облигации също имат богат урожай през тази година – европейският пазар на първокласни облигации надхвърли за първи път 1.5 трлн. евро продадени книжа на годишна база. И когато емитентите излязат зад граница, за да търсят заеми, те вероятно отново ще са в долари.
Въпреки че делът на доларовото финансиране по отношение на размера на глобалното стопанство остава под върховата стойност, наблюдавана преди десет години, участието на зелените пари в международното кредитиране се е изкачило до най-високото си ниво за последните две десетилетия, по данни на Банката за международни разплащания. Което е потвърждение за доминиращата му позиция на валута за международно финансиране.
Междувременно, зелените пари поскъпнаха рязко спрямо еврото на 28 октомври заради очертаващите се нови бизнес "карантини" във Франция. Скочиха и индексите за размах на колебанията на единната европейска валута и на йената, защото търговците се позиционират за следващата "изборна" седмица в САЩ.
Единната европейска парична единица загуби повече от цент към американската и в късния следобед на 28 октомври се колебаеше в близост до 1.17 щ. долара. Американската валута обаче продължи да се обезценява към японската и падна до 104.30 йени, което анализаторите обясняват с разочарованието на играчите, че американските политици все още не са намерили допирни точки за пореден кръг от фискални стимули.
