Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Премиите по оценката на кредитните рискове и особено на книжата от възникващите пазари се увеличиха през изминалата седмица и охладиха ентусиазма на инвеститорите в по-рискови книжа.
Коронавирусната инфекция взима все по-мащабни размери, поваляйки все повече хора във все повече страни. Европа изнемогва и не успява да се справи със заразата. Затварят се заведения, ограничава се движението на хората и това удря пряко по туризма и търговията. Ето защо се увеличават и рисковете за скорошното възстановяване на икономиките на Германия и Франция. В САЩ заразените също се увеличават, а допълнително напрежение внася забавянето на споразумението на нов мащабен помощен финансов пакет от мерки, с който да се облекчат ефектите от неблагоприятните въздействия върху най-засегнатите индустрии.
Предпазливостта на инвеститорите даде пряко отражение върху цените на по-рисковите инвестиции, каквито са тези в корпоративните книжа. Ето защо водещите борсови индекси, каквито са Dow Jones Industrial Average в САЩ и DAX в Германия реагираха мигновено с понижения – съответно от по 4 и 8% на седмична база.
Притесненията за бъдещето удариха и цените на горивата, и на цветните метали. Котировките на нефта се сринаха със 7%, а на цветните метали – по-скромно – с 2 процента.
Държавните 10-годишни облигации на Гърция поевтиняха с 2 евро, а доходността им се повиши с 20 базисни точки – до 1.03% на годишна база. Чешките 15-годишни еврооблигации и 8-годишните румънски книжа поевтиняха с по 45 и 30 евроцента, а доходността им се покачи с три базисни точки, респективно до 2% и 1.51% на годишна база. Турските облигации, деноминирани в щатски долари, с падеж след 8.5 години загубиха 3.6 долара от стойността си, а доходността им се покачи със 60 базисни точки – до 7.4% годишно.
Залозите бяха върху сигурните американски и немски облигационни държавни емисии, като тези с падежи след 10 години поскъпнаха с по 50 цента, а доходността им се понижи с нови 8 базисни точки.
На фона на обхваналата пазарите несигурност и на раздвижването на цените, българските еврооблигации запазиха спокойствие и на практика не реагираха на инвеститорските тревоги. Цените им останаха на нивата от предишната седмица, а следователно и доходността по тях се запази без изменение. Най-дългосрочната ни емисия – с падеж след 30 години, се котира при 1.42% годишно, а тези с падежи след 14.5, 10, 7 и 6.5 години съответно при 0.95%, 0.36%, 0.1% и 0.02% на годишна база. По-краткосрочните ни емисии – с падежи 2024 г., 2023 г. и 2022 г., дори отчетоха засилен инвеститорски интерес и цените им се повишиха с по 10 евроцента, а доходността им се понижи с 2 до 10 базисни точки за най-краткосрочната. В момента те се котират на все по-дълбока отрицателна територия, при съответно минус 0.22%, минус 0.34% и минус 0.51% на годишна база.
Очаква се одобрението на бюджета за 2021 година. Прогнозите на Министерството на финансите са за спад на БВП на България за тази от година от 3% и умерен ръст от 2.5% за следващата година. През следващата година финансовото министерство трябва да изплати 1 милиард лева по излизащи в падеж държавни ценни книжа. В същото това време ще има право да емитира нов дълг в размер до 5 милиарда лева, т.е. нетното увеличение на държавния дълг ще е с 4 милиарда лева за следващата година.
