След внезапно “избухналата” и безславно приключилата акция в края на септември – началото на октомври, призвана да “убеди” собствениците на фризьор[1]ските и козметични салони, че плащането на авторски права е хем задължително, хем богоугодно дело, Министерството на културата отново настъпи мотиката, и то – цели два пъти.
Първата цицина лъсна върху челото на министерството на 12 октомври, когато във ведомствената интернет страница се появи едно умопомрачително съобщение, озаглавено “Уточнение във връзка с публикации в сайта на БНР” (правописът оригинален):
“Във връзка с репортажите и публикациите в сайта на БНР относно предупредителната кампания на Министерството на културата за уреждането на права за публично изпълнение на музика във фризьорски и козметични салони поясняваме, че кампанията имаше разяснителен характер и понастоящем е преустановена. Считаме сериозния интерес към кампанията за изключително важен, с оглед за познаването на тази специфична категория ползватели с техните задължения”…
Меко казано (и без никакво извинение),
това уточнение е пълно менте, особено по адрес на медиите.
Както и да го мъчихме сайта на БНР – и по ключови думи, и по ключови фрази, през последния месец колегите от националната медия не са произнесли (или написали) дори половин изречение по въпроса за “антифризьорската” хайка на културното министерство.
Прост пример – от 10 август до 20 октомври, словосъчетанието “Министерството на културата” е споменато в общо 60 публикации, но нито една от тях не е свързана с темата за интелектуалното пиратство в салоните за красота и релакс.
Последният текст, в който е спомената абревиатурата ЗАПСП (т.е. Законът за авторското право и сродните му права) е от януари 2020 година. А
най-пресните “дописки” за сдружението на творците “Музикаутор”
и за сдружението на продуцентите – ПРОФОН, са от май и юни.
Другата неистина в уточнението на културното ведомство е, че “антифризьорската” кампания е имала разяснителен характер – стотици са публикациите в социалните мрежи и в медиите (централни и регионални, печатни и електронни), в които въпросната кампания е описана като наказателна акция. Изпълнена е от два вида “субекти”: в София – от служители на министерството и от полицаи, а
в т. нар. провинция – само от полицаи.
По какъв начин униформени служители ще разясняват на когото и да било правата и задълженията му по Закона за авторското право и сродните му права е уравнение с безкрайно много неизвестни. В случая обаче е по-важно, че емисарите на културното ведомство също не са обяснявали на “пациентите” си какво и защо трябва да направят, за да са чисти пред закона.
Просто са им връчвали по един разпоредителен протокол (виж факсимилето),
уведомявали са ги за размера на глобата – до 20 000 лв.,
и туй то.
Втората цицина върху красното чело на културното ведомство е още по-морава и болезнена.
Ни в клин, ни в ръкав (уж), на 21 септември в Портала за обществени консултации се появи следното съобщение:
“Проект за изменение и допълнение на Постановление № 267 на МС от 2012 г. за създаване на Съвет за защита на интелектуалната собственост. С Проекта се променят изискванията към дейността на Съвета с цел същата да се провежда по по-целесъобразен и икономичен от гледна точка на административния капацитет начин, да бъде организирана в съответствие с естествените периодичност и начин на планиране, обусловени от функциите на органа и както и с цел да се осигури по-тясна връзка между задачите на Съвета и специфичната компетентност на членовете.
Предвиденото осъвременяване на длъжностния състав е наложително и с оглед успешното взаимодействие по актуалните проблеми на защитата на интелектуалната собственост”.
Общественото обсъждане приключи на 21 октомври (сряда), но – макар като целева група да са посочени “Всички заинтересовани” – в портала няма нито едно изпратено становище.
Същата пустота лъха и от
“обявата” в сайта на Министерството на културата
– нула интерес, макар че там срокът за обсъждането – противно на всички изисквания, залегнали в Закона за нормативните актове – е… съвсем друг – от 18 септември до 19 октомври!
Защо това разминаване в датите е толкоз важно, че да му обръщаме специално внимание?
Елементарно е: ако човек изпрати смислено предложение на 20 октомври, защото така пише в Портала за обществени консултации, дали министър Боил Банов и юридическите му експерти ще го приемат, след като техният краен срок е изтекъл два дни по-рано?
Ами, ако работата опре до административно дело? Магистратите
коя от двете дати ще приемат за единствено вярната?
И кой точно ще плаща, ако и двама “грешници” бъдат осъдени едновременно?
Всъщност, това “леко безобразие” – с датите, изобщо не е случайно. Тъкмо обратното – стане ли дума за дати, хронология и т.н. – сайтът на културното министерство е учебникарски пример за тотално безхаберие.
Особено, ако човек влезе в категорията “Авторско право”.
Там, например пише следното: “Съветът за защита на интелектуалната собственост е създаден с Постановление № 267 от 26 октомври 2012 г. като консултативен орган за осъществяване на координация и сътрудничество между държавните институции, органите на местното самоуправление и неправителствените организации, работещи в областта на интелектуалната собственост…”
Това изобщо не отговаря на истината, защото шест години по-рано Министерският съвет приема Решение № 42 от 23 януари 2006 г. за… създаване на Съвет за защита на интелектуалната собственост!
Има и друга неадекватност, която се набива на очи още с влизането в споменатата категория “Авторско право”.
Приемаме, че Съветът за защита на интелектуалната собственост наистина е създаден през 2012 година.
Приемаме и друго: след всеки парламентарен вот,
министърът на културата е длъжен да актуализира списъка с членовете му и да го публикува във ведомствения сайт, за да знаят хората кой точно защитава правата им и към кого да се обърнат в случай на нужда.
Е, последният
известен състав на въпросния съвет е огласен преди… 7.5 години
– със Заповед РД 09-701 от 21 декември 2013 г., писана и подписана от тогаваш[1]ния министър на културата Петър Стоянович.
Оттогава насетне не е имало сила, която да накара следващите министри да публикуват поне актуалните списъци с членовете на Съвета. За всичко останало информация някаква има, но главно до 2011 година. След това настъпва пълно информационно затъмнение…
С други думи – намерението на културния министър Боил Банов да ремонтира Постановление № 267 на МС от 2012 г. за създаване на Съвет за защита на интелектуалната собственост е напълно закономерно. Защото нормотворческите му идеи са три:
– Съветът да заседава най-много веднъж годишно;
– в сайта на културното ведомство да не се публикува нито ред от въпросните
заседания;
– като член на Съвета да бъде включен човек от Министерството на туризма, който да осъществява връзка с хотелиерския бизнес, защото така повелявал Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).
Първите две идеи няма да ги коментираме, тъй като
те отдавна са негласно утвърдена практика.
Колкото до последното намерение, то си е откровен абсурд, защото според ЗАПСП връзката с туристическия бизнес е право и задължение на общините! Ама след като у нас винаги е било като във вица “Чукча не читатель, чукча писатель”…
