Пандемията много промени бизнесвръзките. Анализът на числата, събрани от Националния статистически институт от началото на тази година показва , че често в критични времена няма (об)връзка между обема на търговско-икономическите връзки и броя на туристическите или бизнес пътуванията към България. Както и инвестициите от дадена държава. Например, от Германия, която е най-големият ни търговски партньор през септември у нас са дошли само 587 човека със служебна цел. От Австрия и Нидерландия, които също са сред активните държави – инвеститори у нас, са пристигнали съответно 380 и 208 предприемачи. В същото време у нас са дошли в пъти повече бизнесмени от няколко други страни – Полша, Украйна, Сърбия, Северна Македония, Гърция, Чехия, са изпратили в пъти повече бизнесмени – било, за да укрепят съществуващи връзки или да установят нови. Големите ни партньори явно не са в кондиция или пък смятат, че моментът не е подходящ за нови стъпки. За сметка на това има силно бизнес нашествие у нас от хора от бившия соцлагер. В момента може би това партньорство е по-ефективно.
И това се случва на фона на отчетен ръст на броят на чужденците, които идват у нас, за да правят бизнес тук. Общо 11.45% от тези гости (което прави 65 541 човека) са пътували със служебна цел (командировки, участие в конференции,в конгреси и симпозиуми и др.). Това ни показват последните данни, представени от националната статистика за деветия месец от тази година. За сравнение, само 9.10% от посещенията на чужденци у нас са били със служебна цел през осмия месец от тази година. През юли пък това са направили 10.4% от гостите у нас.
Причините за ниския бизнес интерес са и обективни, и субективни. Естествено на първо място са мерките в отделните страни срещу разпространението на коронавируса – някъде се засилват, другаде се облечават, всичко е много динамично. В същото време има много въпроси и около възстановяването на икономиките в Европа и по света, а и производството, и пазарите все още търсят своето ново равновесие. В Китай, например, вече се усеща връщането на ритъма, но на Стария континент всеки ден нещата се променят. И за съжаление, не към по-добро.
На този фон предприемачи от шест страни – Полша, Сърбия, Чехия, Гърция, Северна Македония и Украйна, направиха силно бизнеснашествие у нас през септември. А това в този труден за европейската икономика момент е една много добра новина. Не са малко българските фирми, които са инвестирали в тези страни, а и техни фирми развиват производство или търговия у нас.
Оказва се, че от
Полша
у нас са гостували 6229 човека със служебна цел. А това е добро продължение на активния стокообмен през тази година. В периода между януари и юли например български фирми са изнесли за тази страна стоки за 742.6 млн. лева, което е ръст от 2.8 на сто. От Полша у нас пък са дошли изделия за 1.20 млрд. лева, като е отбелязан спад от 5.8 на сто. Полските туристи остават едни от най-активните посетители у нас и на фона на опитите за възстановяване на това сътрудничество. през септември на почивка и екскурзия у нас са били 12 937 поляци.
От
Сърбия
сме посрещнали 5330 бизнесмени. За осемте месеца на тази година сме изнесли по-малко стоки за западната ни съседка – за 620 млн. лева, но пък расте вносът, който е за сума 800.9 млн. лева.Търговското ни салдо с тази страна е отрицателно за България. Но пък за сметка на това голям брой сърби идват да почиват у нас – в морските или в зимните ни курорти. През септември това са направили 22 080 сърби.
Въпреки трудните отношения със
Северна Македония
през септември страната ни е посрещнала 3847 човека със служебна цел. Между януари и август обаче и износът, и вносът са намалели, а стокообменът ни е на стойност 809.3 млн. лева. Общо 3188 македонци са се възползвали от възможностите за почивка или за екскурзия у нас.
От Украйна са пристигнали 2636 човека по бизнес, от Гърция – 1952, а от Чехия 1498 със служебна цел. Въпреки тези пътувания има спад и в износа, и във вноса с тези страни.Но пък е имало интерес от техни граждани към почивка в България.
Румънският и турският бизнес – с най-голям интерес
От осем страни сме посрещнали по над хиляда човека, които са посетили България със служебна цел през септември. Те вероятно са били представители на фирми, които правят бизнес в България, или имат планове и проекти, които възнамеряват да реализират в нашата страна.
Най-много в този период са били румънските и турските бизнесмени. А хората от Германия – най-големият ни търговски партньор, са девети в този списък.
Отличникът е Румъния. Общо 16 957 са били румънците, командировани у нас. Това не ни изненадва, тъй като северната ни съседка е вторият по големина търговски партньори на България в Европейския съюз. За седемте месеца стокообменът ни е в размер на 5.23 млрд. лева. Динамичната ситуация с коронавируса, трудностите по преминаване на границите правят логичен спада и в износа, и във вноса спрямо същия период на 2019-а. Добрите търговско-икономически връзки, и географската близост са плюс за засилване на търговията и инвестициите. А България е и предпочитано място за почивка от румънските туристи, като всяко лято хиляди от тях почиват в черноморските ни курорти. И през септември у нас най-много са били гостите от северната ни съседка. Общо това са 147 176 румънци, а само дошлите с цел екскурзия и почивка са били 65 957.
А и бизнесът има още много идеи за сътрудничество. В края на октомври в Силистра са гостували представители на компанията "Косло Зинка" от град Кълъраш, създадена през 1992 г. за осъществяване на речен транспорт на стоки и пътници. Управителят й Мариус Барбу е представил своите намерения за превоз на товари и пътници по линия Кичу – Айдемир. Според него има възможности до края на годината да бъде възобновена работата на
българо-румънския фериботен комплекс
между Силистра и Кълъраш. А това може да стане чрез изградения в края на миналото десетилетие фериботен терминал между двата града, който поради липса на превозвач не работи от 2012 година.
От Турция пък със служебна цел са дошли 15 014 човека. Все пак южната ни съседка е най-големият ни търговски партньор извън страните от Европейския съюз. През осемте месеца, макар и с лек спад, стокообменът не е малък. Българският износ е за 2.24 млрд. лева, а вносът – за 2.61 млрд. лева. Много са турските фирми, които са инвестирали у нас, които се възползват от членството на България в Евросъюза. Хранително-вкусовата, химическата и текстилната промишленост са привлекли голяма част от тези пари. Има инвестиции и в туризма. Турция е най-посещаваната от българите дестинация с над милион и половина посещения всяка година. Но и много турци идват у нас, особено през зимата.
