От години водоснабдяването е слабо място в управлението на правителствата от всякакъв цвят. Десетки населени места страдат от липсата на достатъчно или на чиста вода. От години новините през лятото преобладават със съобщения за режим на водата из цялата страна. И едва тази година с водния апокалипсис в Перник и очертаващата се водна криза по морето през следващия летен сезон активизираха някакви мерки. Доколко ще са ефективни предстои да видим.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството са изготвили и проект на нов Закон за водоснабдяването и канализацията, който при това предлагал нов концептуален подход в някои от политиките за развитие на ВиК отрасъла. Публикуван е и за широко обществено обсъждане. Той предвижда запазване на социалната поносимост на цената на услугите, както и на публичния характер на активите.
А социалната поносимост на цената на ВиК услугите е налице, когато стойността им, определена на база минимално месечно потребление на вода от 2.8 куб. м на едно лице, не надхвърля 2.5% от средния месечен доход на домакинство в съответната административна област. Данните за доходите на домакинствата се получават от НСИ. За различните области прагът ще бъде различен, тъй като и доходите са различни, според законопроекта.
От години ни говарят, а и министър Аврамова отново отбелязва, че най-голям проблем във ВиК отрасъла у нас е старата и амортизирана мрежа. Правят се анализи, оценки, хвърлят се в пространството цифри от порядъка на няколко милиарда като необходими инвестиции за модернизация. И толкова. Според Аврамова единият вариант за осигуряване на необходимия голям ресурс за модернизацията на ВиК мрежата е чрез „Българския ВиК холдинг“ ЕАД, който ще подпомага ВиК операторите. Отделно 1.8 млрд. лв. били средствата от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020", по която бенефициенти са ВиК операторите. Вече имало сключени договори и през 2021 г. ще започнат работите по ВиК мрежата. Колко хубаво.
И председателят на Управителния съвет на „Български ВиК холдинг“ ЕАД Иван Иванов не обяснява, че инвестициите са ключът към очакваните резултати. Сега, за да бъдат направени те, се разчита на европейско финансиране, но има условия, за да бъде получено, като например окрупняването на ВиК операторите и бизнес планирането. В момента обаче тези две неща не са изпълнени изцяло.
Още един от сериозните проблеми в отрасъл ВиК са т. нар. търговски загуби на вода, които са в резултат на изграждането на нерегламентирани сградни отклонения, манипулиране на водомерите и други.
Вярно, и събираемостта от гражданите и фирмите трябва да се подобри. Вземанията на ВиК дружествата към 31 декември миналата година са близо 131 млн. лева. В тази сума влизат вземания от клиенти, включително съдебни, както и от други контрагенти свързани с дейността на дружествата. Несъбраните вземания от клиенти по основната дейност на операторите по предоставяне на ВиК услуги са 89 млн. лева. Тук се включват вземанията от населението, промишлеността и обществения сектор. Задълженията на битовите абонати в цялата страна са близо 55 млн. лева. Но пък и липсата на вода, или пък лошото й качество, или шуртящите по улиците вадички от канализацията май не създават желание да си много изряден платец.
И държавата и ВиК дружествата не се справят с проблемите в мрежата. Но, заедно с това, от години например концесионерът в София ни представя плановете си за модернизация и намаляване на разхода на вода, а този процент на загубите не се помръдва към по-добро.
При анализът обаче трябва да се гледа не само цената на водата, която ни се предлага, но и качеството на услугите, които се предоставят на съответната цена.
