В период, в който икономическият растеж, повишаването на заетостта и привличането на инвестиции са от ключово значение, по-добрият вариант би бил обща по-ниска единна ДДС ставка за цялата икономика, съветват експертите от Института за пазарна икономиката.
Още с намаляването на данък добавена стойност за хотелите през 2012 г. до 9% и загубата на данъчния неутралитет на държавата, исканията за диференциран ДДС за различни сектори зачестиха. Пандемията се оказа добър момент за успешен пазарлък и още няколко сектора получиха облагата от 9-процентно ДДС. Става въпрос за ресторанти, книги, бебешки стоки, фитнес услуги, общи туристически услуги, напомнят от ИПИ.
Според икономистите обаче диференцираниятДДС води до значително изкривяване на пазара и няма икономически аргументи за намаляване на ставката само за някои стоки и услуги. А и в бюджетната прогноза по-ниските ставки за ДДС ще доведат до намаление на приходите от косвени данъци през 2021 година. Очаква се те на нараснат с 4,4% вместо с 5,7% без диференциация.
"За първи път намаляването на ДДС е насочено към конкретен сектор и субектите в него, а не към определена услуга и потребителите. Няма да има намаление на приготвените (или неприготвени) храни изобщо, а на доставките за вкъщи от ресторантите. Това предизвика търговските вериги за хранителни стоки да настояват за намаляване на ДДС и за храните от топлите витрини в супермаркетите. Ако досегашната логика на диференциация се спази, би трябвало да се уважи това искане и фокусът да е насочен към потребителите на конкретната стока или услуга, а не към ресторантите. Само че правителството очевидно иска да подпомогне точно ресторантите и използва намаляването на ДДС за някои сектори като антикризисна мярка", поясняват от Института.
Но това ще доведе до още по-сериозни негативи за икономиката – изкривяване на стимулите, неясни ефекти, сложност за администриране, създаване на предпоставки за заобикаляне на закона и данъчни измами и предизвикване на чувството на несправедливост и несигурност на пазара. Отделно, управляващите си дават сметка, че намаленият ДДС за някои стоки и услуги не води толкова до намаляване на цените за потребителите, колкото до увеличаване на маржа на печалбата за търговците.
