Въпреки трудностите, инвестиционното сътрудничество между България и Русия се развива достатъчно стабилно. Това каза Константин Артюшин, търговски представител на Русия в България. Той допълни, че във взаимните инвестиции няма осезателен спад за разлика от обемите на външната търговия.
По време на инвестиционния уебинар, организиран от българската и руската Търговско-промишлена палата, Артюшин заяви, че Русия е на седмо място между всички страни, в това число и европейски държави, по обем на бизнес инвестициите, а размерът им е съпоставим с този на страни като Италия или Гърция.
Той съобщи, че около 5 млрд. долара са инвестирани от частни лица от Русия в 74 000 недвижими обекти в България, с което общите вложенията на руснаците са напълно съпоставими с лидера в инвестиционния процес в България – Нидерландия, и са 800 млн. долара.
Артюшин посочи, че от руска страна биха искали да видят достатъчно активни инвестиционни процеси от българските предприемачи в Русия.
"В условията, свързани със сериозни ограничения на пазарите заради пандемията и с общите тенденции на световната търговия, ние сме готови да поддържаме и приветстваме проекти, които са свързани с инвестиции в локализирането на производство на стоки в Русия, развитие на логистиката и инфраструктурата и други проекти, които ще помогнат за развитието на двустранната търговия", посочи руският представител.
Председателят на управлението на Международната банка за икономическо сътрудничество Денис Иванов отбеляза по време на форума, че въпреки пандемията банката продължава активна работа в Русия и България. Сред важните сделки, направени през последната година, той изтъкна предоставените два кредита на обща стойност около 90 млн. евро в полза на "Булгартрансгаз" за разходи по проекта "Балкански поток". Има и нови клиенти, в това число от фармацията, допълни Иванов и посочи, че сред важните сделки за банката са тези, които са насочени за развитие на търговско-икономическите отношения, в частност и между България и Русия.
Иванов изясни, че поддържането на търговските връзки между страните и регионите, подкрепата за инфраструктурата и търговията, както и осигуряването на финансиране за нея, ще стане основа за възстановяването на стабилността на международния и регионалния инвестиционен климат.
От своя страната Владимир Падалко – вицепрезидент на Търговско-промишлената палата на Русия, отчете големия интерес на регионалните поделения на палатата в Русия.
"Руските региони не само не са изгубили интерес към България, а дори са го увеличили'", добави той. По думите му, на пандемията гледаме като на врата – едната се затваря, а втората се отваря. "Ако използваме този подход, вероятно ще възстановим миналото ни величие в стокообмена, ще се върнат и производствените вериги", каза Падалко.
Той изтъкна, че със стари мерки към инвестиционното сътрудничество не може да се подхожда и това го разбират всички предприемачи. Вицепрезидентът посочи, че сега в двете страни основен акцент в държавната политика е поддържането на експорта.
"Сега един долар е почти 75 – 76 рубли, а едно евро е вече над 80 рубли. Ние ценим всеки заработен долар и евро, но разбираме, че сега, за да се заработи този долар или евро на европейския пазар, е много по-трудно за руснаците спрямо това, което е било преди няколко години", каза Падалко, подчертавайки, че сега за Русия европейският пазар се свива. Той разясни, че динамиката в стокообмена между Русия и Европа сега е почти по 30% минус всяка година, подобна е и картината в стокообмена с България.
Във връзка с българската продукция, годишните обороти на руския пазар нарастват, макар и не много – с 50 млн. евро, каза той и поясни, че има възможности в съвместното производство и съвместната отговорност за реализацията на произведената продукция, в това число в съседни страни.
Посланикът на България в Москва Атанас Кръстин посочи, че двустранните отношения се развиват с добра динамика. Той очерта задачите през България – повишаване на конкурентоспособността на икономиката ни, стимулиране и създаване на устойчиви предприятия – високотехнологични и иновативни фирми, създаване на икономика на знанието и на продукти с висока добавена стойност. Кръстин заяви, че въпреки трудния период, икономиката на България през третото тримесечие расте с 4.3 на сто спрямо второто тримесечие по експресни оценки на НСИ.
