Европейските предприятия бяха ударени сериозно от намалялото търсене вследствие на пандемията и трябваше да адаптират работата си към ограничителните мерки. Някои от тях се възползваха от държавната помощ, а други директно затвориха. В следващите месеци приоритет ще бъде възстановяването им от кризата, но в по-дългосрочен план пред тях стоят други предизвикателства: преходът към екологично устойчива икономика и бързо навлизащата дигитализация.
Евроинституциите подготвят нова промишлена стратегия, която да върне блясъка на европейската индустрия, потъмнял покрай динамичния технологичен възход на Съединените щати и Китай. Европейският парламент настоява бъдещата промишлена стратегия на ЕС да помогне на фирмите да преодолеят кризата с коронавируса и да се подготвят за зеления и цифровия преход.
В резолюция от 25 ноември Европарламентът призова Комисията да преразгледа предложението си за промишлената стратегия на общността, като се концентрира върху нуждите на бизнеса, породени от пандемията. От Комисията успокояват, че планът за възстановяване в размер на 750 млрд. евро, който е допълнение към бюджета на ЕС за 2021-2027 г., ще подпомогне предприятията и ще им позволи да се реформират. Институцията подчерта, че подкрепата за бизнеса няма да стовари погасяването на заемите върху бъдещите поколения, защото Комисията ще използва високия си кредитен рейтинг и ще заеме необходимите средства при ниски лихви.
Условието, при което индустриалните предприятия ще получават евросредства, е производството им да не замърсява околната среда и да е съобразено с Парижкото споразумение за климата. Големите предприятия обаче ще се окажат в по-неизгодна позиция, дори да произвеждат екологично безопасни продукти, защото приоритет на Брюксел ще бъде спасяването на малките и средните предприятия, каквито са 99% от всички фирми в общността.
Още в началото на пандемията Брюксел разблокира 1 млрд. евро от Европейския фонд за стратегически инвестиции и насърчи банките да предоставят ликвидни средства на над 100 000 малки и средни фирми.
Заради пандемията, Европейският съюз прие облекчаване на някои изисквания, които ограничават правото на държавите да подпомагат свои компании. Националните власти получиха възможност да предоставят заеми при изгодни условия или да отпускат до 800 000 евро безвъзмездно на фирми, с които те да посрещат спешните си нужди от ликвидност.
Бъдещето на промишления сектор в ЕС
Европа не може да си позволи да изостава в производството. На промишлеността се падат над 20% от икономическата продукция в ЕС, около 35 милиона работни места и 80% от износа на стоки.
Според депутатите, новата промишлена стратегия трябва да има две основни направления. Непосредствената цел е възстановяването от пандемията чрез рестартиране на производството и консолидиране на работните места. На следващия етап идва нуждата от трансформация и адаптиране към дигитална и въглеродно-неутрална икономика.
Планът за възстановяване е първият елемент от отговора на настоящата извънредна ситуация. Средствата обаче по него следва да бъдат разпределени според тежестта на понесените щети, настоящите предизвикателства и достъпа до подпомагане от национални схеми. Освен за дигитализация и зелени политики, евродепутатите настояват трансформацията на икономиката да става по социално справедлив начин и да бъде свързана с преквалифициране на работници. Те отбелязват нуждата от анализ на потенциалните разходи и тежести за европейските предприятия във връзка със "зеления преход". А той ще глътне толкова много средства, че дори германската индустрия трудно може да си го позволи.
В резолюцията си, Европарламентът предупреждава за възможни изкривявания на единния пазар в резултат от държавната помощ, оказвана на бизнеса по време на корона кризата. Въпреки че Германия вече мобилизира държавна помощ за подпомагане на бизнеса, министърът на икономиката Петер Алтмайер предупреди: антикризисните мерки не могат да компенсират загубите на компаниите в пълен обем, а държавната помощ няма как да бъде удължавана безкрайно.
Другият важен акцент е настояването на депутатите, че държавите членки трябва да положат максимални усилия за изтеглянето на стратегическите си индустрии от Азия и връщането им в Европейския съюз.
Инвестиции екологично устойчиви предприятия
Основната цел на промишлената стратегия следва да подобри устойчивостта и конкурентоспособността на европейските предприятия. В същото време европейските субсидии трябва да насърчават намаляването на емисиите на парникови газове. Мерките ще засегнат и вносните стоки. Онези, които не отговарят на европейските екологични стандарти, ще бъдат облагани допълнително – за защита на европейските производители и работните места от нечестна международна конкуренция.
Региони, които разчитат на изкопаеми горива (като въглищата), трябва да преструктурират икономиките си с подкрепата на Фонда за справедлив преход. Освен това евродепутатите препоръчват още няколко "неща" – икономия на енергия, развиване на възобновяемите източници, използване на природният газ вместо въглища, разработване и въвеждане на "водородни" технологии.
Изкуственият интелект и изграждането на единен цифров пазар и пазар на данни също са определени за приоритети. В тази връзка, на Комисията се препоръчва изграждане на система за облагане на дигиталните компании и разработване на европейски стандарти за киберсигурност.
Друг акцент е рязко ускоряване на научната дейност, включително и във фармацевтичната индустрия. Тези изисквания обаче ще забавят процеса на приемане на стратегията, защото, за да се случи всичко това, правилата за конкуренция във всички държави членки на ЕС трябва да бъдат преразгледани така, че да гарантират на европейските компании просперират на световния пазар.
Колкото и оптимистично да звучи казаното дотук, препоръките на Европарламента съживиха опасенията, че европейската индустрия е твърде зависима от Китай. А това повдига въпроса "Дали Брюксел ще бъде готов да отговори на нарастващия натиск за втвърдяване на на отношение на Пекин в ново трансатлантическо партньорство при администрацията на Джо Байдън в САЩ.
КАРЕ
Пари има, стига България за пожелае реформи
Сумите, които ще са на разположение на България до 2030 г., са:
– 50 млрд. лв. – по линия на кохезионната политика, директните плащания, Програмата за развитие на селските региони;
– 1.3 млрд. лв. – за бързи мерки срещу пандемията и икономическата криза;
– 2.3 млрд. лв. – за т. нар "Справедлив преход“.
"Българската индустрия е много енергийно неефективна. За единица БВП българска фирма консумира 3,6 пъти повече енергия от средноевропейска фирма“, обясни наскоро вицепремиерът Томислав Дончев и уточни, че мерките ще позволят подмяна на остарели машини, ремонт на индустриалния сграден фонд и т.н.
Новият програмен период започва с началото на следващата година, а амбицията на правителството е окончателният вариант на възстановителния план да е готов в рамките на 2 месеца след приключване на общественото и експертното обсъждане. Предложени са близо 100 проекта, чиято стойност е два пъти по-голяма от парите, отредени за България.
