Влиянието на пандемията върху организираната престъпност обхваща три фази, като са идентифицирани пет ключови фактора, които се отразяват на престъпността. Това са изводите в доклад на Европол за оценка на въздействието на пандемията от коронавирус върху организираната престъпност.
В доклада влиянието на пандемията е разгледано в три фази – текуща, средносрочна и дългосрочна. Анализът предвижда развитието в целия пейзаж на престъпността, който ще има оперативно въздействие върху правоприлагащите органи в цяла Европа. Идентифицирани са и пет ключови фактора, които влияят върху организираната престъпност по време и след пандемията.
Кои са трите фази?
Настоящата ситуация е първата фаза. Наблюденията на Европол върху организираната престъпност в ЕС досега са съсредоточени върху непосредственото развитие, възникнало след избухването на COVID-19 и въвеждането на карантинни мерки. Престъпленията, свързани с коронавируса, най-вече киберпрестъпността, измамите и фалшификациите, пряко са свързани и са последвали разпространението на пандемията в цяла Европа.
Втората фаза е средносрочна перспектива. Облекчаването на ограничителните мерки ще доведе до връщане на престъпната дейност към предишни нива, включващи същия тип дейности, както преди пандемията. Пандемията, обаче, вероятно е създала нови възможности за престъпна дейност, които ще бъдат експлоатирани след края на сегашната криза.
Според Европол организираната престъпност не е скръстила ръце и се активизира. Няколко са областите, които доказват тази активност и първата се отнася до прането на пари. Пандемията и предизвикания от нея икономически срив ще окажат значителен натиск върху финансовата система и банковия сектор. Регулаторите срещу прането на пари трябва да бъдат бдителни и да очакват опити на организираните престъпни групи да използват нестабилната икономическа ситуация, за да перат пари, използвайки националните финансови системи, се посочва в доклада.
Друга област, която показва активността на мафията, са роенето на фиктивни компании. Според Европол престъпниците вероятно ще засилят използването на фиктивни компании и фирми, регистрирани в офшорни зони, които традиционно имат слаба политика срещу прането на пари на етап инвестиране, за да получат парични депозити, които по-късно ще бъдат прехвърлени на други места. Секторите за недвижими имоти и строителство ще станат още по-привлекателни за пране на пари както по отношение на инвестициите, така и като оправдание за движението на средствата.
Дългосрочно въздействие – това е третата фаза в оценката на Европол. Организираната престъпност е силно адаптивна и демонстрира способността си за извличане на дългосрочни печалби от кризи, както се случи след края на студената война и глобалната икономическа криза от 2007 и 2008 г., твърдят анализаторите. Те предупреждават, че общностите, особено уязвимите групи, могат да станат по-леснодостъпни за организираната престъпност по време на криза. Икономическите затруднения правят хората по-възприемчиви към определени оферти, като например по-евтини фалшиви стоки или набиране на участници в престъпна дейност.
Мафиотските организирани престъпни групи вероятно ще се възползват от кризата и трайните икономически затруднения, като "рекламират" дейността си и набират уязвими в социално отношение млади хора, за да ги ангажира със събирането на задължения, изнудване и рекет.
Кои са основните фактори, влияещи върху престъпността
По време и след пандемията няколко фактора оказват значително влияние върху тежката и организираната престъпност, сочат анализите на Европол. Тези фактори формират престъпно поведение и създават уязвими места. Въз основа на опита, натрупан по време на предишни кризи, е важно те да бъдат наблюдавани, за да се предвиди развитието и да се предприемат превантивни мерки.
Онлайн дейности: По време на пандемията повече хора прекарват време онлайн, работейки или докато почиват, което увеличава възможностите за различни видове кибератаки, схеми за измами и други дейности, насочени към редовни потребители.
Търсенето и недостигът на определени стоки, особено на медицински продукти и оборудване, води до увеличаване на търговията с фалшиви стоки и до измами
Начини на плащане: Вероятно пандемията ще окаже влияние върху предпочитанията за плащане и след като кризата и ограничителните мерки приключат. Наблюденията на Европол сочат, че с изместване на икономическата активност към онлайн платформите, безкасовите транзакции ще се увеличават по брой, обем и честота. Това ще бъде използвано от организираната престъпност и след края на пандемията.
Икономически спад: Евентуалният икономически спад ще преоформи вида на тежката и организирана престъпност. Икономическото неравенство в Европа прави организираната престъпност по-социално приемлива. Престъпните групировки все повече ще проникват в икономически отслабени общности, за да се представят като доставчици на работа и услуги.
Безработица и спад на инвестициите: Увеличаването на безработицата и намаляването на законните инвестиции може да предостави по-големи възможности за престъпните групировки, тъй като хората и организациите в частния и публичния сектор са станали по-уязвими в резултат на пандемията и са готови на компромиси. Повишената социална толерантност към фалшивите стоки и експлоатацията на труд може да доведат до нелоялна конкуренция, по-високи нива на инфилтриране на организираната престъпност и в крайна сметка на незаконна дейност, представляваща по-голям дял от БВП, предупреждава Европол.
ГДБОП и Асоциация на банките в България в акция срещу финансови мулета
В периода 15 септември – 30 ноември Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", прокуратурата и Асоциацията на банките в България участваха в международната операция ЕММА 6 ("Европейска седмица, посветена на превенция и провеждане на арести на "финансови мулета").
Организатори на кампанията са Европейският център за борба с киберпрестъпления при Европол и координационният орган на ЕС за съдебно сътрудничество – Евроджъст, партньор е Европейската банкова асоциация, Интерпол и Western Union.
Международната операция за предотвратяване и противодействие на финансови престъпления в интернет, осъществявани чрез "финансови мулета“, е проведена на Австралия, Австрия, Белгия, България, Хърватска, Кипър, Чехия, Естония, Финландия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Молдова, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Испания, Швеция, Швейцария, Словения, Словакия, Обединено Кралство и САЩ.
Установени са 4031 „финансови мулета“ и 227 души, които са ги набирали, арестувани са 422 души, инициираните разследвания са 1529. Повече от 500 банки и небанкови финансови институции са помогнали за докладването на повече от 4900 неправомерни транзакции, в които са използвани „финансови мулета“, предотвратявайки щети за 33.5 милиона евро.
ГДБОП е идентифицирала 98 „финансови мулета“ и са установени 100 неправомерни транзакции на обща стойност 2 491 827 евро, като са предотвратени щети в размер на повече от 13 милиона евро.
