"През последното тримесечие на 2020 г. и първото тримесечие на 2021 г. лихвените проценти по депозитите щe се запазят на достигнатите много ниски равнища, за което ще допринесат продължаващият значителен приток на привлечен ресурс и високата ликвидност в банковата система.
След изтичането на сроковете за отсрочване на задължения, заявени от фирмите и домакинствата по линия на частния мораториум, може да се очаква известно повишение на лихвените проценти по кредитите в резултат от нарастването на необслужваните кредити в портфейлите на банките и по-ниската им склонност да поемат кредитен риск".
Това прогнозират експертите на Българската народна банка в Икономическия преглед за третото тримесечие на годината.
Разбира се, рискът пред прогнозата е, че тя не отчита евентуалното удължаване на мораториума за плащанията по кредитите, което в процес на подготовка от ръководствата на Централната банка и Асоциацията на банките в България (още по темата на стр. 7).
Засега сериозна на динамика при лихвите по кредитите не се отчита. Към края на октомври лихвите по новоотпуснатите кредити като цяло съвсем леко се понижават. При домакинствата например намалението е при всички заеми на годишна база. При бизнесът заемите до 1 млн. лева при са при по-ниски лихви, но тези над 1 млн. лева са при по-високи.
От друга страна, актуалните данни за кредитирането на практика потвърждават тенденциите за затягането на кредитните стандарти и липсата на апетит от страната на клиентите. Към края на октомври се забелязва, че брутният кредитен портфейл на банковия сектор нараства едва със 778 млн. лв. или с около 1.1 процента.
При кредита за неправителствения сектор се очаква допълнително забавяне на годишния растеж под влияние на фактори както от страна на търсенето, така и от страна на предлагането. Влошената макроикономическа среда и несигурността относно продължителността на пандемията от COVID-19 ще ограничава търсенето на кредит от страна на фирмите и домакинствата.
Факторите, които биха могли да ограничават предлагането на кредит, са свързани както с несигурната икономическа среда, така и с по-ниската склонност на банките да поемат риск, влошената им оценка за платежоспособността на кредитополучателите и по-високия риск, свързан с обезпечението. "С изтичането на сроковете за отсрочване на кредитните задължения, заявени от фирмите и домакинствата по линия на частния мораториум, може да се очаква повишение на дела на необслужваните заеми в портфейлите на банките, което също е потенциален фактор за ограничаване на предлагането и продължаващо затягане на кредитната политика", посочват от БНБ.
В същото време се очаква, че формирането на спестявания с предпазен мотив ще продължи да допринася за сравнително високия темп на нарастване на депозитите в банковата система. Спрямо септември привлечените средства под формата на влогове нарастват съвсем незначително – едва с 33 млн. лева, но все пак общата сума остава внушителна – 101.2 млрд. лeвa. Интересното е, че отново се наблюдава устойчиво покачване на средствата на домакинствата – увеличение с 630 млн. лева.
Интересното е, че влоговете на бизнеса намаляват. Към края на октомври най-силен е спадът на депозитите на самите кредитни институции – с 504 млн. лева. Следва и спад на ресурса от нефинансовите предприятия и от сектор държавно управление – съответно с 289 млн. лв. и 64 млн. лева.
Колкото до лихвите по депозитите, тук новини няма. Лихвените проценти продължават да кръжат около нулата, което е повод да припомним, че на практика престоят на парите в депозитното хранилище е не само неизгоден, но и че дори плащаме на кредитните институции да използват парите ни. Но пък тази неприятна ситуация демонстрира и сериозното доверие на гражданите към банките.
