Парламентът разреши възможността за двойно увеличаване на допустимия извънреден труд от 150 на 300 часа. Промяната в Кодекса на труда беше приета на второ четене с 99 гласа "за" и 55 "против".
С колективен трудов договор може да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд, но не повече от 300 часа през една календарна година, записаха депутатите. Остава ограничението обаче дневният извънреден труд да е до 30 часа на месец, а нощният – до 20. Срокът за сумирано изчисляване на работното време, от което зависи и заплащането за извънреден труд, вече ще е по-кратък – от шест на четири месеца.
Измененията предизвикаха спорове в пленарната зала. От БСП обвиниха управляващите, че отнемат трудови права на работещите.
"Подмолно, тихичко се каза: "Увеличаваме възможността до 300 часа“. Не на експлоатацията, не на отнемането на трудовите права", заяви социалистът Георги Гьоков.
Виолета Желева от БСП изтъкна и че извънредният труд у нас се заплаща "с жълти стотинки". "Аз съм била в производството и знам, че тези хора насила полагат извънреден труд. Ето така ще бъдат накарани и след това да бъдат съгласни", посочи тя.
ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС категорично отхвърлиха твърденията на социалистите.
Председателят на парламента Цвета Караянчева от ГЕРБ защити промените за увеличение на допустимия извънреден труд, като се позова на своя трудов опит като машинен инженер. "Там, когато има форсмажорно обстоятелство, повярвайте ми, и работодатели и работници са един екип. Там няма разделение, защото всички вземат заплата и очакват заплатата да дойде на база на изработената продукция, а не на написани разни тука пищовчета, които ми разнасяте", нападна тя социалистите.
"Абсолютна лъжа е, че се отменят права на българските работници, защото остава в сила забраната за извънредния труд", заяви председателят на Комисията по труда и социалната политика Хасан Адемов от ДПС. "В България извънредния труд е забранен, остава в сила и ограничението за 150 часа извънреден труд. Това, което се променя – със съгласието на работниците, с колективен трудов договор, извънредният труд в определени случаи да бъде разрешен до 300 часа годишно", обясни той. Адемов добави, че не променят и осемчасовият работен ден.
Според него проблемът не е в тези 300 часа, а в заплащането на извънредния труд.
Калин Поповски от групата на "Обединени патриоти" даде пример с родилно отделение, в което не достигат акушерки. "Две извънредни дежурства по 12 часа са 24 часа, за годината са малко по-малко от 300 часа. Без тази поправка трябва директорът на болницата да им плаща незаконно извънреден труд", обоснова се той.
