Петър Драмов,
"УниКредит Булбанк" АД
През последната седмица се забелязва известна апатия сред участниците на пазара. Повечето от тях избягват да откриват на нови позиции в очакване на празниците. Оборотите ще спадат и цените ще се укротят през следващите дни.
Известен оптимизъм всред пазарните участници породи вероятността САЩ да се сдобият с нова порция финансови стимули. Тя става все по-реална, ако се съди от възобновения дебат след приключилите вече избори.
Наличието на ваксина при това не само една, а на много ваксини, също допринесе за известно раздвижване на пазарите. Те ще се предлагат като в магазин и въпрос на избор е към коа ще посегне клиентът.
Икономическите данни за състоянието на световната икономика се подобряват по-бавно от очакваното на фона ограниченията във връзка с COVID-19. Тук обаче се открояват леки различия между Америка и Европа.Преценката на инвеститорите е, че Щатите ще се възстановят по-бързо, а Старият континент е изправен пред куп предизвикателства. Фактът, че разликата в доходността на 10-годишните държавни облигационни емисии се разширява през последните осем месеца дава най-ясния сигнал за случващото се. В момента разликата е 150 базисни точки срещу 100 базисни точки през април. Този разрив се получава, защото доходът на американскитеските трежърита се покачва в резултат на продажбата им, докато на немските са понижава, тъй като и цената им се повишава. Понижаването на стойността на еврото спрямо долара от 1.22 до 1.21 е потвърждение на казаното.
Липсата на явен стимул за заемане на нови позиции е основната причина за дрибъла на пазарите.Американският Dow Jones Industrial Average и немският DAX, както и азиатските борси запазиха нивата си отпреди седмица. Цената на нефта, както и на цветните метали, остана без промяна.
Доходността на книжата на държавите от Централна и Източна Европа си запази нивата отпреди седмица, а бих казал и отпреди месец. Полските еврооблигации с падеж след 8 години се търгуват при минус 0.14% на годишна база, а тези на Румъния – при 1.42 процента. Седемгодишните унгарски книжа се договарят при 0.24%, а 15-годишните чешки облигации – при 2% на годишна база.
Леко поскъпване се забеляза при най-дългосрочните български еврооблигации. В резултат на това доходността на емисиите ни с падеж през 2050 и 2035 г. се понижи с една базисна точка спрямо предходната седмица и вече е съответно 1.26% и 0.76% на годишна база. Книжата ни с падеж през 2030 година се котират при 0.32 процента. Всичките ни останали пет емисии с падежи след 7, 6, 4, 2 и една година се договарят при отрицателна доходност от съответно минус 0.05%, минус 0.13%, минус 0.37%, минус 0.38% и минус 0.39% годишно.
Доходността на деноминираните ни в левове книжа, търгувани на вътрешния ни вторичен междубанков пазар, с падежи след 18.5 години и 9 години се котира при 0.95% и 0.28% годишна доходност, а петгодишните – при 0.05 на сто. По-краткосрочните ни книжа – с падежи след 3 и след 1 година, може да се купят, но при отрицателна годишна възвращаемост от минус 0.2% и минус 0.5 процента.
Министерството на финансите все още не е публикувало емисионната си политика за 2021 година. Със сигурност ще има нови емисии на държавни ценни книжа, но колко от тях ще бъдат предложени на вътрешния и колко на външния пазар все още не е ясно.
