Щеше ли Никола Габровски да даде лозето си за първата социалистическа сбирка, ако вместо Димитър Благоев и останалите основатели на червената столетница, там трябваше да се срещат днешните люти опоненти Корнелия Нинова и Георги Гергов? Както е известно в началото на май 1891 г., Габровски, вместо да пръска лозите си срещу вредители, подпомага разпръскването на идеите на социализма, предоставяйки имота си за сбирка и обединение на соцгрупичките от Велико Търново, Габрово, Севлиево, Дряново и Казанлък.
Габровски навярно се обръща в гроба си при днешното цепене на столетницата по шевовете. Организациите на партията в Пловдив, Перник, а може би и в други градове в страната вече не гледат към прочутото лозе, а точно в обратната посока. И сякаш връщат стрелките на часовника 130 години назад. За радост на партията на Бойко Борисов, която по рождение е засукала виното от онова лозе, въпреки че се позиционира център-вдясно, както обичаше да казва архитектът й Цветан Цветанов. Какво по-хубаво може да се случи за ГЕРБ и Борисов в навечерието на изборите, освен разцепление в редиците на нейния основен противник на българската политическа сцена?
От гледната точка на онова лозе присъствието на Нинова и Гергов в една политическа формация, сред чиито цели според основателите й е борбата за справедливост и управление, при което благата на труда да се разпределят равномерно между всички, е немислимо. Достатъчно е да се вгледаме в биографията на Георги Гергов. Ако някой днес иска да влезе в редиците на столетницата, то ще е заради заразителния пример на другаря Гергов, който под чадъра на социалистическата лява идея се развива като един изключително успешен бизнесмен и олигарх, срещу каквито другарите Димитър Благоев и Никола Габровски някога се обединиха…
Миналото на опонента му – днешният лидер на 130-годишната БСП Корнелия Нинова, също е потънало в червено-синя мъгла.
Впрочем поредният скандал в редиците на социалистите издава оксиморонния характер на партията в сегашния й вид – тя е нещо като дървено желязо, някаква смесица от лакърдии за леви ценности и схеми за облагодетелстване на някои нейни по-видни представители, придружени от аромата на скарата на традиционния събор на Бузлуджа.
Едно време всичко това едва ли щеше да развълнува сериозно редовите социалисти, но сега е друго. Сега зад ъгъла наднича доволната физиономия на Бойко Борисов и стегнатите редици на послушната партия ГЕРБ, втренчила се за пореден път в задаващите се избори.
Ех, Габровски, Габровски, що ти трябваше на баир лозе?!
.
