Ден след като парламентът одобри на второ четене солиден пакет промени в Закона за устройство на територията, управляващи и опозиция се скараха по тях, а строителният бранш си остана недоволен. Преди още да се насладят на текстовете, прокарани по инициатива на столичния кмет и заместник-председател на ГЕРБ Йорданка Фандъкова, главния архитект на София Здравко Здравков и депутата Александър Ненков, управляващите ще трябва да отбиват атаките на опозицията и бизнеса. И няма как иначе да е, щом поредните кръпки в закона, на който особено приляга израза "врата в полето", се правят пак със съмнителни подбуди.
Фандъкова е ядосана сега от поредната популистка идея на БСП, сервирана от районния кмет на "Изгрев" Делян Георгиев – за налагане на мораториум върху строежите. Георгиев щял да пита народа следното: "Да се спре ли застрояването на зелените площи – паркове, градини, улично озеленяване и зелени площи за ограничено обществено ползване и на площите между сградите при комплексно застрояване на територията на Столична община, район "Изгрев" за срок от 10 години?". Както и "Да се въведе ли зона за платено паркиране на територията на района?".
Отлична възможност за допитване и по друг въпрос: "Да се спре ли плащането на данъци и такси?". Затова кметицата с право кори левицата, че прави предизборно популистки ходове. Но пък и гласуваните текстове предлагат широки опции за беззаконие и лобизъм, от които местната власт да се ползва както и когато й отърва.
В закона обаче има и добри неща. Като, например, ограничаване на възможността да се строят сгради с ателиета, заобикаляйки по-високите изисквания за отстояния, които важат за жилищните сгради. Да оставим настрана и подозренията, че една от поправките улеснява рестарта на спрения строеж на небостъргача на "Артекс" – "Златен век". Вижте обаче ключовата – според Фандъкова, полза от промените – занапред задължително изискване за издаването на разрешение за строеж ще е да има приложена улична регулация. Предложено е по обичайния за гузната власт способ – между първо и второ четене на промените в ЗУТ.
"Тази идея е ключова, така се спира възможността в улиците да остават частни имоти и да се стига до прецеденти като затваряне на улици и като частни улици, каквито случаи никак не са изключение заради липсата на общинска собственост в квартали като “Витоша”, ВЕЦ “Симеоново”, Манастирски ливади, Малинова долина, Кръстова вада", заяви Фандъкова.
В същата насока е и изискването при въвеждане в експлоатация на сгради с височина над 10 метра да бъдат изпълнени благоустройствени дейности, настилки по ред и обем, определен от общинските съвети. Целта е след построяването на новите сгради в новите квартали "да не газят хората в кал и да замърсяват улиците и въздуха".
Добре звучи, нали?! Само че прилагането на уличната регулация е задължение тъкмо на местната власт, която не го изпълнява.
От Националната асоциация на строителните предприемачи вече реагираха с аргумента, че приложена регулация има, когато на собствениците на имоти, предвидени за улици, са платени обезщетенията за отчуждаването или поне са сключени окончателни договори за прехвърлянето. Тоест общината трябва да е вече собственик на всички предвидени за изграждане на улица части от имоти, за да издаде пак тя разрешение за строеж.
„Възразяваме срещу това – в тежест на бизнеса да се възлага косвено, чрез изменението на законовия режим, да изпълни задълженията на общината за отчуждаване на имотите срещу обезщетение, или срещу това – да се поставя правото на стопанска инициатива на лицата под условие – да се реализира едва тогава, когато общината реши да изпълни задълженията си по закон и отчужди имотите, попадащи в уличната регулация“, заявяват от Асоциацията на строителните предприемачи.
Ситуацията може да бъде определена и като узаконен рекет, който Столичната община прилага трайно в последните години – не отчуждава и не плаща частите от имоти за улици, но и не издава разрешение за строеж, докато те не й бъдат дарени. Иначе казано – докато инвеститорът не се откаже безвъзмездно от част от имота.
Главният архитект Здравко Здравков го е признавал многократно, при това с гордост, че в резултат на тази политика всяка година общината получава дарове в размер на хиляди квадратни метри земя. Сега тази практика е вече записана в закона и става задължителна за цялата страна.
При това – без да е ясно какво става, ако е приложена стара регулация, но има неприложена нова, която предвижда разширение на улицата. Или, ако инвеститорът в един имот дари частта от него, попадаща в улица, а собствениците на съседни имоти не го направят. Дали тогава той ще получи разрешение за строеж?
Ако другите откажат, улица пак няма да има, което ще остави целите на промяната в сферата на добрите намерения. Какво пък – все някога ще клекнат, ако не искат пак да газят кал до второ пришествие.
Но пък и след "дарението", въз основа на което ще бъде издадено разрешение за строеж, инвеститорът няма да получи заветното разрешение за експлоатация, ако "не са изпълнени мероприятията по изграждане на улици, пътища или алеи, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряващи нормален достъп до съответния поземлен/урегулиран поземлен имот“. Дарявяш си, значи, част от имота за улица, след което сам я правиш изцяло за своя сметка, а местната власт потрива доволно ръце и дебелее.
Е, всичко това си има и "добра" страна – да очакваме ли цени като в Париж? Но лошите са повече, когато управлението пише и прилага закона така, че да тормози адресатите му със своеволие и рушвети. Както бабаитите от началото на прехода събираха организирано насила такса "Спокойствие", така местната власт ще отнема законово такса "Строителство". На принципа: Дарявай или гази кал, бе!
